Теово (община Чашка)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Техово (дем Воден).
| Теово Теово | |
| — село — | |
 Поглед към Теово | |
  Теово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 260 m |
| Население | 189 души (2002) |
| Пощенски код | 1415 |
| МПС код | VE |
| Теово в Общомедия | |
Теово или книжовно Техово (на македонска литературна норма: Теово) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Теово е село в източната част на областта Азот, разположено на 30 километра югозападно от град Велес, на левия бряг на река Бабуна. Теово е спирка на железопътната линия Велес – Битоля.
Край Теово е Теовският манастир „Свети Архангел Михаил“, който работи като хотел и в него се организират художествени избожби. Църквата на селото е посветена на „Свети Атанасий“. В селото работи начално осемгодишно училище и има поща.
История
[редактиране | редактиране на кода]
На 1,5 km западно от селото в Бабуна са развалините на късноантичната и средновековна крепост Марково кале.[1]
В XIX век Теово е българско село във Велешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Теово (Teovo) е посочено като село със 100 домакинства и 428 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Теово има 850 жители българи християни.[3]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 50 от 110 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия.[4] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Теово има 56 сръбски къщи.[5] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Теово живеят 480 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Техово (Tehovo) като наскоро посърбено българско село.[7]
В 1961 година Теово има 659 жители, а в 1994 – 188 жители македонци. Според преброяването от 2002 година селото има 189 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 186 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Теово
Петър Ацев (1895 – 10 март 1924), деец на ВМРО, разстрелян в Скопие от сръбските власти[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 339.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184 – 185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2008
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 33.
| |||||||||||
