Свети Никола (Оморани)
„Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
Местоположение в Чашка | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Населено място | Оморани |
Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Епархия | Повардарска |
Архиерейско наместничество | Велешко |
Статут | действащ |
„Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е манастирска църква край велешкото село Оморани, централната част на Северна Македония.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е разположена в Старото село, недалеко от десния бряг на Бабуна.
История
[редактиране | редактиране на кода]Няма писмени извори за създаването на манастира. Разрушен е през османско време и после отново възстановен.[1] Георги Трайчев приема, че манастирът е основан през 1807 година, но в Слепченския поменик, писан след 1573 година, се споменава йеромонах Мина от Хоморан, което дава основание да се твърди, че манастирът е по-стар.[2][3]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение е еднокорабна сграда с полукръгла апсида на изток и отворен трем на западната страна. Църквата е цялостно обновена. Единствената следа от нейната автентичност се открива в документацията на Националния консерваторски център в Северна Македония, в които се посочва, че църквата според архитектурните си особености е принадлежала към поствизантийския период и е имала запазени стенописи в апсидата с изображение на Богородица Ширшая небес и друг фрагмент вдясно от апсидата.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Храмови низ Богомилската парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Манастиритѣ въ Македония. София, Македонска библиотека № 9, 1933. с. 184.
- ↑ Гергова, Иванка. Поменици от Македония в български сбирки, София, 2006, с. 74.
- ↑ Николовски, Дарко. Прилог кон проучувањата на поствизантиската уметност во Општина Чашка, Велешко // Патримониум Χ (15). Скопје, КАЛАМУС, 2017. с. 282. (на македонска литературна норма)