Екатерина Симидчиева
| Екатерина Симидчиева | |
| българска учителка | |
 | |
| Родена |
1872 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
| Семейство | |
| Съпруг | Авксенти Георгиев |
| Деца | Борис Борозанов |
| Подпис | .svg) |
| Екатерина Симидчиева в Общомедия | |
Екатерина Авксентиева Симидчиева или Симитчиева е българска учителка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и борец за църковна независимост в Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Екатерина Симидчиева е родена в град Скопие през 1872 година. Сестра е на революционера и публицист Лазар Симидчиев.[1] Завършва Солунската българска девическа гимназия,[2] след което заминава за Куманово и там става учителка в българско екзархийско училище, където основава женско дружество. Омъжва се за Авксенти Георгиев – син на богат и влиятелен българин от града.[3] С него има син – Борис Борозанов. На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото ѝ стихотворение тя изрича бунтовни слова. Привлечена е във ВМОРО от Гьорче Петров и става куриер и апостол на организацията – пътува из селата, в Щип се среща с Даме Груев.
Когато сърбоманите в родния ѝ град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: „Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.“ На 24 август напрежението в града ескалира. Местните българки водени от безстрашната Екатерина влизат в църковната нива, където преди това е поставен основния камък на сърбоманската църква и разрушават положените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки. Пристигналите войници, виждайки се в неведение как да изкарат от мястото разярените жени, надяват малки ножове на върха на пушките си и с тях успяват до края на деня да освободят църковната нива. При станалите сблъсъци мнозина жени са ранени. Но най-много пострадва предводителката на народното недоволство – учителката Екатерина. Тя е тежко ранена в корема от удар с приклад. Няколко дни по-късно помята и от предизвиканите усложнения на 2 септември[4] умира.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Първото женско македоно-одринско благотворително дружество, което носи нейното име, е учредено на 3 октомври 1899 г. в София. Една от дейностите му е провеждането на вечеринки, на които известни български общественици и интелектуалци четат реферати, разглеждащи различни етапи от националноосвободителните борби на българското население в Македония.[5] Във връзка с убийството на българската учителка Екатерина Симидчиева от Куманово из цялата страна се провеждат протести и панихиди. На 19 октомври 1899 г. такъв акт се устройва и в Дупница. Вестник „Реформи“ отбелязва тази патриотична проява на дупничани: „По инициатива на женското и македонското дружество в града ни със знамена начело и с участие на чиновничеството, учителското тяло, ученици и многоброен народ в двора на черквата „Св. Георги“ се отслужи панихида за упокой на душата на Кумановската героиня Екатерина Симидчиева“. Същата година Иван Вазов публикува стихотворението „Героиня“ за Екатерина Симидчиева.[6][7] По време на Хуриета през 1909 година и в Скопие е основано женско благотворително дружество на нейното име.[8] По време на българското управление в Македония през Втората световна война на нейно име са кръстени читалищата в град Куманово[9] и в кумановското село Градище.[10]
По повод една година от нейната смърт, през есента на 1900 г. Пловдивският женски клуб публикува кратък сборник.[11]
В град Варна има улица, кръстена на нейно име. Към 1942 година улица на нейно име има и в София (Карта).[12]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Мѫкитѣ на българитѣ въ Македония и Одринско. Т. III. Русе, Скоро-печатницата на Спиро Гулабчевъ, 1899.
- Боян Кастелов. „Димо Хаджидимов. Живот и дело“
- Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903 г.) Архив на оригинала от 2008-09-05 в Wayback Machine.
- Сборникъ Екатерина Симидчиева. Пловдивъ, Издание на Пловдивския „Женски клубъ“, Печатница „Нова-Заря“, 1900.
- "Екатерина Симитчиева", публикувано във в-к "Независима Македония. Орган на македонската емиграция", год. I, бр. 23, София, 13 септември 1923 година
- "Последният фазис на Кумановския въпрос и опасността от една нова катастрофа в Македония", "Некролог на Екатерина Симидчиева", публикувано във в-к "Реформи. Орган на Върховния Македонски Комитет", София, год. I, бр. 15 и бр. 27, 5 май и 11 септември 1899
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кондов, Константин. Спомени. 1874 – 1929, III. Ученичество в Солун
- ↑ Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 20.
- ↑ Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 20.
- ↑ Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 19 – 20.
- ↑ Васил Кънчов-Народната борба в Куманово. в: Сб. „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 1.
- ↑ Вазов, Иван. Под нашето небе, София, 1899.[неработеща препратка]
- ↑ 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 44. ISBN 954-8187-10-8
- ↑ Актътъ на стопанското училище въ Скопйе // Родина. III (636). 9 юли 1918 година. с. 1.
- ↑ Държавен вестник. LXV (216). 25 септември 1943 година. с. 17.
- ↑ Държавен вестник. LXV (84). 15 април 1943 година. с. 12.
- ↑ Сборник „Екатерина Симидчиева“. Пловдив, 1900, с. 23
- ↑ Държавен вестник. LXIV (95). 4 май 1942 година. с. 31.
