Константин Калканджиев
| Константин Калканджиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1871 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Константин Калканджиев в Общомедия | |
Константин (Костадин, Коста) Петков Калканджиев е български революционер, деец на Македонския комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Константин Калканджиев е роден през 1871 година във Варна, но по произход е от Малко Търново, тогава в Османската империя. През 1895 година се присъединява към Македонския комитет на Трайко Китанчев и участва в Мелнишката акция.
В началото на 1902 година, по желание на Костурския революционен район, ВМОРО изпраща Константин Калканджиев и Иван Попов, които да подобрят военната подготовка в района. Лазар Киселинчев ги посреща в Пирея на 11 май 1902 година и ги препраща през Тесалия за Македония. Константин Калканджиев е арестуван от гръцките власти и лежи 3 месеца в затвора в Лариса, след което се отказва да продължи за Костурско и се връща в България[1].
Става четник при Георги Кондолов. През февруари 1903 година Константин Калканджиев влиза в четата на Михаил Герджиков в Одрински революционен окръг и участва в опита за атентат при гара Синекли през февруари 1903 година.
Делегат е на конгреса на Петрова нива на Одринския революционен окръг, където участва като околийски войвода на Бунархисарския революционен район.[2] По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на Пенешкия революционен участък и превзема село Пенека. Четата прекъсва съобщенията между Мидия и Лозенград и Бунар Хисар и Виза.
| Чета на Коста Калканджиев в Солунско, 16 март 1905 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Коста Калканджиев | Малко Търново | Одринска | |
| 2. | Трайко Якимов | Куманово | Кумановска | |
| 3. | Андрея Повивков | Градец | Котленска | |
| 4. | Мицо Ан. Айгъров | Дамян | Ениджевардарска | [3] |
През 1905 година Константин Калканджиев е в струмишката чета на капитан Александър Протогеров. След Младотурската революция се легализира. През Балканската война се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 5 одринска дружина. Убит е през Междусъюзническата война в сражение със сръбски войски на 8 юли 1913 година на връх Говедарник.[4][5][6][7]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.12, архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212174846/http://strumski.com/read_pdf.php?id=170, посетен на 7 декември 2013
- ↑ Тракийско дружество „Антим Първи“, архив на оригинала от 5 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110205033916/http://www.meridian27.com/trakia/tr2.htm, посетен на 31 юли 2009
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 332.
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 70.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 199.
