Христо Арнаудов
| Христо Арнаудов | |
| български революционер | |
 Снимка от 1907 г. Фото Александър Владиков. Източник Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Христо Арнаудов в Общомедия | |
Христо Арнаудов, известен като Афуза, Арнаутина, Попчето и Хафъза[1], е български революционер, гюмюрджински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Арнаудов е роден на 20 март 1876 година в Мутафа паша, в Османската империя, днес в България. Организира революционния пункт в Хвойна в 1898 – 1899 година като представител на ВМОК. Наема кафенето на селското читалище, което се помещава на долния етаж в къщата на Спас Груев и образува революционен комитет, в който влизат учителят Иван Талев, чиновникът К. Златанов, фурнаджията Иван Македонеца, учителката в Павелско Райна Величкова от Варна, заместена по-късно от Пенка Медникарова и други.[2]
След пристигането на Вълчо Сарафов в Чепеларе, в периода от есента на 1899 до май 1900 година Арнаудов, отново под прикритието на кафеджия, работи в пункта на Чепеларе, където е помощник на ръководителя Сарафов, а при нужда изпълнява и четнически функции.[3] Христо Караманджуков го определя като „доста пъргав и находчив“.[4]
През май 1900 година Арнаудов убива чепеларския кафеджия и турски шпионин Бекир ефенди, напуска Чепеларе и се мести в Хебибчево.[5]
В 1903 година е в четата на Михаил Герджиков и участва в опита за атентат при гара Синекли през февруари.
| Списък на четниците на Христо Арнаудов, август 1903 г. | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| № | Име | Родно място | Околия | Години | Служил ли е войник/бил ли е с чета |
| 1. | Христо Арнаудов | Мустафа паша | 27 | от 99 насам в Одринско | |
| 2. | Коста С. Тенишев | Лозенград | 27 | от 901 с Маджарова | |
| 3. | Бота Митов | Крушево | 32 | нов, служил е | |
| 4. | Начо Начков | Сливен | България | 25 | нов, служил е |
| 5. | Яни Войнов | Мустафа паша | 26 | нов | |
| 6. | Нестор Иванов | Одрин | 32 | нов | |
| 7. | Костадин Дезимиров | Пловдив | 28 | нов, служил е | |
| 8. | Димитър Коибаширов | Лозенград | 23 | нов | |
| 9. | Мите Аргиров | Пловдив | 24 | нов, служил е войник | |
| 10. | Васил Попов | Велика | Малкотърновско | 21 | ходил 4 месеца с Кондолова в Одринско |
| 11. | Матю Ристов | Габрово | 22 | бил е 1 неделя с Никола Дечева, служил е | |
| 12. | Карчо Думчев | Кукуш | 24 | бил е дълго време с Делчева и прочее | |
| 13. | Ефтим Апостолов | Струга | 37 | нов[6] | |
През Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Свиленградско и през август 1903 година извършва нападението срещу село Костюкьой. Войвода е в Гюмюрджинско и Дедеагачко от 1904 година.[7]
Загива на 3 юли 1908 година в местността Тирнево между селата Бадурен и Сачанли, Гюмюрджинско.[8] Там четникът Кючука убива на място войводата, като това е одобрено мълчаливо от четниците. При пристигането в България четата се разпада.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 10, 13, 80, 100.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 41.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 51 - 53.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 51.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 54 – 55.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 26-27.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 11.
