Георги Думчев
| Георги Думчев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1881 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 декември 1906 г.
|
| Георги Думчев в Общомедия | |
Георги (Гоце) Думчев (в кукушкия енорийски регистър Гоце Карджов)[1][2], известен още като Карчов,[3] Карчев, Карчо Думчев и Карчо Кукушанчето,[4] е български революционер, деец на ВМОРО.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Думчев е роден в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Влиза във ВМОРО и е близък на Михаил Герджиков. В 1903 година става негов четник[5] и е делегат на Конгреса на Петрова нива. По-късно се връща в Македония и [6] на 23 декември 1906 година Карчов е в четата на Даме Груев, открита от турските власти край село Русиново, Малешевско — вероятно предадени — на път за София. При завързалата се престрелка Думчев и Груев са ранени, но първоначално се измъкват от турския обръч. В близост до връх Петлец в Малешевската планина двамата, които носят още един ранен четник, попадат на нова засада и загиват.[7][8][9][10]
-
Гоце Думчев и Даме Груев (на последния ред, втори) в Солун през есента на 1906 г. С 1 е обозначен Атанас Костадинов Ковачев Мангъра (1872 - 26 декември 1945, Солун) -
Трупът на убития Гоце Думчев, 1906 г. -
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Гоце Карчев (31-ви във втората колона). -
Трайко Шекерлийски от Стрезово, Георги Думчев и Дино Люлянов - Джемото
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ В кукушка енорийска книга от около края на 1906 г. фигурира като Гоце Карджов, вдовец, 28-годишен. ДАА, фонд 246К, опис 9, а.е. 498, л. 163 гръб и л. 164.
- ↑ Стойчева, Станислава. Нови документи за генеалогията на няколко известни кукушки рода (Делчеви, Чопови, Андонови, Влахови, Измирлиеви и Станишеви) // Македонски преглед. 2018, кн. 1. с. 134.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 70.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 51.
- ↑ Писмо от Христо Матов до Георги Минков за изпращането на Гоце Думчев за четник на Герджиков, София, 1 юни 1903 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.283
- ↑ Тракийско дружество „Антим I“, архив на оригинала от 5 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110205033916/http://www.meridian27.com/trakia/tr2.htm, посетен на 30 август 2010
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 211.
- ↑ Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 205-208.
- ↑ Кьосев, Дино. Гоце Делчев. Писма и други материали, Издателство на Българската академия на науките, Институт за история, София, 1967, стр. 262, 264. Архив на оригинала от 2014-12-23 в Wayback Machine.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 474, 580.
