Направо към съдържанието

Русиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Русия вижте Русиново (Русия).
Русиново
Русиново
— село —
41.6872° с. ш. 22.8075° и. д.
Русиново
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаБерово
Географска областМалешево
Надм. височина922 m
Население2095 души (2002)
Пощенски код2315
Русиново в Общомедия

Русиново (на македонска литературна норма: Русиново) е село в Северна Македония, община Берово.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историческата област Малешево.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Старата училищна сграда

Параклисът „Свети Архангел Михаил“ е от XIV век.[1] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 – 1622 година е отбелязано село Русинова, което заедно с Махале-и-кючук с има 44 джизие ханета (домакинства).[2]

В XIX век Русиново е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е от първата половина на века.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Рушново (Rouchnovo) е посочено като село със 130 домакинства, като жителите му са 486 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Русиново е населявано от 1500 жители българи християни и 10 цигани.[4]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Русиново има 1752 българи екзархисти и 6 цигани и функционира българско училище.[6]

В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков, Константин Самарджиев и Кочо Хаджиманов.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 18 души от Русиново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

През 1947 година от агенти на УДБА е убит от засада без съд и присъда заради българското си самосъзнание местния жител Глигор Петров заедно с още 12 души.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 2095 жители.[10]

Възпоменание на Даме Груев в църквата „Света Петка“ в Русиново през 1916 година
Националност Всичко
северномакедонци 2092
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 2

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Атанас Белчев
Родени в Русиново
  • Александър Маринов, български революционер, сътрудник на Саблярската бомболеярна в 1898 година[11]
  • Анастас Алексов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 7 кумановска дружина[12]
  • Атанас Алексов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, 3 рота на Кюстендилската дружина[13]
  • Атанас Белчев (1975 – 1912), български революционер
  • Васил Стоицов, български революционер от ВМОРО, малешевски селски войвода, убит след Първата световна война в местността Палазлия край Русиново[14]
  • Гале Джингаров, български революционер, деец на ВМРО[15]
  • Георги Чангуров (1899 – 1929), български революционер от ВМРО
  • Григор Дончев, български революционер от ВМОРО, четник на Григор Георгиев Зверката[16]
  • Драган Даутовски (р. 1957), музикант от Северна Македония
  • Евтим Кушев (Кушов), български революционер от ВМРО
  • Иван Белчев (1867 – 1921), български революционер
  • Коста Бекяров (? – 1907), български революционер
  • Коста Чукаров (Чукарчето) (1882 – 1915), български революционер от ВМОРО
  • Костадин Балтов, Гале Джингаров, Павле Гащарски, Петре Гащарев, Глигор Киранев, Ефтим Стоицев, Атанас Страторов, Тимо Чилев, дейци на ВМРО[17]
  • Костадин Зелников (1869 – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Манчо Калпаков, войвода на контрачета в годините на Втората световна война, бореща се с комунистическите партизани в Струмишко[18]
  • Милан Иванов (1900 – 1929), български революционер от ВМРО
  • Мирчо Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Григор Георгиев Зверката[16]
  • Никола Русински (1875 – 1942), български революционер
  • Петър Стоянов (ок. 1855 – ?), четник в доброволческата чета на Стоян Богданцалията
  • Симеон Алексиев (Алексов), македоно-одрински опълченец, 21 (22)-годишен, калайджия, I клас, 2 рота на 7 кумановска дружина[12]
Починали в Русиново

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Цркви и манастири // Посетете го Берово. Архивиран от оригинала на 2016-05-13. Посетен на 2 септември 2016.
  2. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  5. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
  7. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 79 – 80.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
  9. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 333.
  10. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  11. ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 394.
  12. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
  14. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 157.
  15. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 936.
  16. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.6
  17. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714 – 715.
  18. ↑ Малковски, Ѓорѓи. Политичките партии, организации и здруженија во Македонија во Втората светска војна 1941 - 1944 година // Офицер (13). 2014. с. 11. Архивиран от оригинала на 2016-08-12. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Русиново&oldid=12348677“.