Ратево
| Ратево Ратево | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Ратево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Берово |
| Географска област | Малешево |
| Надм. височина | 972 m |
| Население | 844 души (2002) |
| Пощенски код | 2330 |
| Ратево в Общомедия | |
Ратево или Ратово (на македонска литературна норма: Ратево) е село в Северна Македония, община Берово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в историческата област Малешево.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Ратево е предимно българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Апостоли“ е от втората половина на века.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ратово (Ratovo) е посочено като село с 90 домакинства, като жителите му са 360 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ратово е населявано от 560 жители българи християни и 130 цигани.[3]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Ратево има 62 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ратево има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Ратево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 844 жители, всички македонци.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 844 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
На 20 януари, Свети Йоан Кръстител, се провежда карнавала Бамбурци, в който жителите носят маски от животински кожи за прогонване на лошите духове.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ратево
Александър Ратевски (1891 – 1921), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части[9]- Георги Белчев (? – 25 май 1925), български революционер, деец на ВМРО[10]
- Глигор Гърков, български революционер, през февруари 1903 година се сражава с турска войска при Разловци[11] като негов секретар е Велян Гурджев[11]
- Иван Петров, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, четата на Лазар Делев[12]
- Иван Странджата (? – 1914), български революционер
- Костанди Мишов, Никола Брандев, Георги Белчев, Тимо Портарев, Георги Чингулов, дейци на ВМРО[13]
- Павел Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цркви и манастири // Посетете го Берово. Архивиран от оригинала на 2016-05-13. Посетен на 2 септември 2016.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 874.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Илиевска-Арсова, Весна. Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки!. Штип, Центар за развој на Источен плански регион, 2011. ISBN 978-608-65253-0-9. с. 27. (на македонска литературна норма)
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 707.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 936.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 559.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714 – 715.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
| |||||||||||||||||
