Васе Пехливана
| Васе Пехливана | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | между 1912 г. и 1918 г.
|
Васил (Васо, Васе) Георгиев Пехливанов, известен като Пехливана[1], е български хайдутин и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Васе Пехливана е роден в 1870 година в малешевското село Будинарци, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет в четата на поручик Петър Начев и поручик Васил Мутафов. В 1899 година е в харамийската чета на Васе Шуперлията. Заедно с Гоне Бегинин и Шуперлията пренася оръжие за Малешевско.[2]
От пролетта на 1900 година е малешевски войвода на ВМОК.[3] Четата му се поддържа с храна, облекло и въоръжение от Кюстендилското македоно-одринско дружество.[4]
През септември 1902 година войводата на ВМОРО Христо Чернопеев измамва Васе Пехливана да се срещне с него. Когато той отказва да промени плановете за въстание, Чернопеев започва сражение с четата му, в което загива един четник, а трима души, включително и Пехливана са ранени.[5][6] Това проваля избухването на Горноджумайското въстание в Малешевско.[7][8]
След потушаването на въстанието срещу него е извършено покушение в Кюстендил на 10 ноември 1903 година от терорист на санданистката фракция на ВМОРО.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година Васе Пехливана е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Дончо Златков.[10]
Загива преди 1918 година.[11]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Стойковъ, Петъръ. Васе Пехливана // „Бунтовникъ“ (II). София, 1903. с. 2.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 21.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 17.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 24.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 286.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 162.
- ↑ Спомени на Черньо Пеев, в: Материали за историята на македонското освободително движение, книга VII, София, Печатница П. Глушков, 1927, стр. 62 - 65.
- ↑ Гоцев, Славчо. Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899-1915 г.), в: „Македонски преглед“, година XIX, 2006, кн.1, 121-142.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 69.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 139.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 149.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
