Направо към съдържанието

Иван Пашалията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Пашалията
български революционер

Роден
Починал
21 ноември 1919 г. (69 г.)
Иван Пашалията в Общомедия

Иван Георгиев Станков, известен като Иван Пашалията[1], е български революционер, малешевски околийски войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[2][3]

Иван Пашалията

Иван Пашалията е роден на 18 октомври 1850 година в Берово, Малешевско, в Османската империя, днес в Северна Македония. Работи като земеделец. Неговият баща Георги Божилов Дерменджиев също е комита, но е заловен и прекарва 9 години в солунския затвор Еди куле за бунтовническата си дейност. Турците убиват брата на Иван Пашалията, след което той премества семейството си в град Дупница, сформира чета и става войвода. През 1875 година е четник при Ильо войвода. Иван Пашалията взема участие в Кресненско-Разложкото въстание, а по време на Сръбско-българската война е в отряда на капитан Коста Паница и участва в Пиротското сражение.[2]

Заедно с Дончо Златков, Стойо Костов, Кочо Муструка, Тодор Паласкаря всяка година навлиза с чета в Източна Македония и действа в Горноджумайско, Разложко, Мелнишко и Струмишко. Дава над 33 сражения на османците.[2]

Присъединява се към Върховния комитет и през пролетта на 1902 година действа с 18-членната си чета си в Малешевско и Петричко, за да подготви населението за въстание.[4][2] Взима участие в Горноджумайското въстание през есента на 1902 година и участва в сраженията при Вракуповица, Цапарево и Гореме, късето е тежко ранен в ръката.[2]

Деецът на влязлата в конфликт с ВМОК ВМОРО Христо Силянов нарича Пашалията „харамия“ и „разбойник“:

Други ратници и контрабандисти харамии, членували и нечленували въ Организацията сѫ: Халю, Ив. Пашалията...[5] За забелязване е, че комитетътъ Михайловски — Цончевъ, който въ България се изтъква като бранитель на морала и чистотата и агитира съ „кражбитѣ” на Б. Сарафовъ и съ „нечиститѣ дѣла” на нѣкои вѫтрешни, не проявява абсолютно никаква чувствителность спрямо разбойнишката нечистоплътность на Дончо Златковъ, Ив. Пашалията и пр.[6]

Деецът на ВМОК Петър Дървингов в биографичния си очерк за Пашалията дава положителна оценка за него,[7] наричайки го „храбър, непретенциозен и силно симпатичен боевой другар“.[3]

Много положителна оценка за дейността на Иван Пашалията дава и полковник Атанас Янков.

Същата вечер се отправих за село Железница, гдето се съединих с войводата Иванчо Пашалията, един едър с дълга брада човек, извънредно храбър и много жесток спрямо турците. (Във въстанието беше ранен в дясната ръка в сражението при с. Гореме).[8]

Според един източник Иван Пашалията загива преди 1918 година[9], а според друг на 21 ноември 1919 година в Дупница.[10]

Внук на Иван Пашалията е видният български скулптор Крум Дерменджиев.[11]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Иван Пашалията (36-и във втората колона)
  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 45.
  2. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 287.
  3. а б Дървинговъ, П. Иванъ Станковъ Пашалията // Македония (Книга VIII). Октомврий 1903. с. 4.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 61.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 160.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 161.
  7. Централен държавен архив, фонд 771, опис №1.
  8. Янков, Анастас. Моите възспоменания по македоно-одринския въпрос, в: „От София до Костур“, Синева, София, 2003, стр. 119.
  9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102, 103.
  10. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 437.
  11. Лазаров и Далчев ме откриха за голямото изкуство, Стандарт, 16 август 2000.[неработеща препратка]