Михаил Ставрев
| Михаил Ставрев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
около 1862 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1910 г.
|
Михаил Ставрев, известен като Хали, Хальо, Халю, е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и физически убиец на Стефан Стамболов.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Михаил Ставрев е роден около 1862 година[1] в ресенското село Янковец, тогава в Османската империя. Става приближен на Наум Тюфекчиев и участва в опита за убийството на Стефан Стамболов, при който е убит министъра Христо Белчев през 1891 година. На 3 (15) юли 1895 година в София при нов атентат, организиран от Наум Тюфекчиев, посича с други македонстващи самия Стефан Стамболов.
Осъден е задочно, но следите му се губят до 1900 година. Тогава извършва въоръжен грабеж в София, но е освободен по заповед на вътрешния министър Васил Радославов, участва и в други скандали и сбивания.
Оглавява чета от 30 души на Върховния комитет, но е подгонен от четата на Михаил Герджиков, Атанас Нивички и други вътрешни чети и е принуден да се върне в България.[2][3] Според изследователят Александър Пелтеков през 1899 година е в четата на Мирче Ацев и участва в сражение при Папазчаир, Неврокопско, а след това Ставрев преследва Гоце Делчев в Струмишко с цел да го убие.[4]
През 1901 година е арестуван, по време на управлението на Петко Каравелов, и през 1902 година е осъден на смърт. През 1904 година присъдата обаче му е намалена и лежи известно време в Шуменския затвор[5]. Междувременно влиза с върховистките чети на Стефан Николов, Иванчо Карасулията и Лазар Делев във вътрешността на Македония, след което следите му се губят.[6][7]
Умира след 1910 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Генадиев, Павел. Стефан Стамболов. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 144.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 161.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 45-46, 49.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 497.
- ↑ Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Стамболов, архив на оригинала от 11 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090711150000/http://www.krumblagov.com/fifty/15.php, посетен на 26 август 2011
- ↑ Съединенитѣ чети на Костурския войвода Дѣдо Стефо // Илюстрация Илиндень 7 (27). Илинденска организация, Септемврий 1930. с. 14.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 160.
