Направо към съдържанието

Стефан Николов (Бесвина)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Николов.
Стефан Николов
български революционер
Роден
1855 г.
Починал
16 август 1902 г. (47 г.)
Стефан Николов в Общомедия

Стефан Николов, известен като Стефо войвода[1][2] и Далипо, е български хайдутин и революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание и войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Николов (с прякор Скендер)[3] е роден в 1855 година в костурското село Бесвина.[4] Остава без образование. На 13 години тръгва на гурбет в Анадола и след осем години се връща във Въмбел, жени се и става овчар. Става ятак на хайдушката дружина на Васил Журката.[5] През 1877 година, след като участва в убийството на зулумаджията Чолак Реджеп, започва своята дейност като разбойник с чета, съставена от гръцки паликари.[6]

През есента пленява цяла потеря и се прехвърля в Тесалия, където се сражава с гръцките въстаници. Връща се в Костурско на следната година с войводите Никола Гиза и Михаил Дарда. През есента през Мариово и Кочанско се прехвърля в България. През пролетта на 1879 година капитан Стефо Николов е стотник-войвода[7] на т.нар. „Четвърта чета“ Стефо войвода, която влиза в състава на „Доброволческата войска“ и имала 78 доброволци, предимно от Костурско и Леринско. До 12 март 1879 година четата се намира в Кюстендилския район, след което се прехвърля в Горноджумайското село Падеш.

Четата на Стефан Николов (на втория ред, третият от дясно наляво), Иванчо Карасулията и Лазар Делев, сред четниците е и Михаил Ставрев - Хальо. Фото Анастас Новев

През месец май заедно с предвожданата от него чета, както и с четите на Георги Караискаки и други навлиза в Македония с цел да достигне Битолската област и да вдигне местните българи на въстание. През Мъгленските планини четата се насочва към Воден. В Мариовското поле към четата се присъединяват и местни българи. През юли се сражава с турски войски в Негушката планина.[11]

В 1879 година в четата му влизат Яни Бицов – Лошйо и Начо Ников от Мокрени, Христо Шотов и Никола Филов от Загоричани и Павли Капитан.[12]

В 1880 година участва заедно с Константин Буфски и Леонидас Вулгарис в събранието в местността Гремен теке край Острово на 21 май/2 юни, на което е председател.

В Тиквешко ликвидира зулумаджията Адем ага от Градец. През 1882 година, обграден от турски потери, се сражава при Рожден и край село Бабчор, Костурско.[13]

Бяга в Гърция, където е аресту­ван, осъден несправедливо за убийство и лежи 13 години в затвор. В 1900 година е освободен и се установява в София. В 1902 година формира чета на Върховния комитет, с която заминава за Леринско. Загива в сра­жение с турска войска в местността Узунов Аргач над село Горничево.[13][14] След смъртта на Стефо войвода четата е оглавена от Иван Ботушанов, който я прехвърля във Воденско.[15]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 91.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 80.
  3. ↑ Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879: принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва“, 1979, БАН, Институт за история, стр. 26
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 119.
  5. ↑ сп. „Македония“, бр. 2, април 1903 г., стр.12-16
  6. ↑ Трайкова, Весела. „Британски дипломатически документи по българския национален въпрос: 1878-1893“, МНИ, 1993, стр. 268
  7. ↑ Кирил, патриарх български – „Натанаил, митрополит охридски и пловдивски, 1820-1906“, 1952, стр. 459
  8. ↑ а б в Би могло да става дума и за съседното село Градешница, което обаче към края на XIX век е в Прилепска каза.
  9. ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 291.
  10. ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание, БАН, София, 1955, стр. 292.
  11. ↑ Чолов, Петър. Българските въоръжени чети и отряди през XIX век. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2003. ISBN 954-430-922-5. с. 241.
  12. ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 8.
  13. ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 51.
  14. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 442-443.
  15. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 109.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Николов_(Бесвина)&oldid=12485360“.