Падеш
| Падеш | |
  Падеш  Падеш | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 507 души[1] (15 март 2024 г.) 14,2 души/km² |
| Землище | 35 852 km² |
| Надм. височина | 700 m |
| Пощ. код | 2747 |
| Тел. код | 07414 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 55107 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023) |
| Кметство – кмет | Падеш Валери Качулски (ДСБ, СДС) |
Па̀деш или понякога Па̀деж е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в падина, откъдето идва и името му. То е в планината Влахина, която обгражда селото като венец и допринася за благоприятния климат. Районът е плодороден - добре представени са както овощните култури, така и зеленчуковите насаждения. Край селото тече река Габровщица, десен приток на Струма.
От връх Чуката се открива невероятна гледка към Рила и Благоевград. В подножието на този връх има иглолистна гора, в която са намерили убежище много диви животни.
История
[редактиране | редактиране на кода]По силата на Санстефанския мирен договор селото остава в пределите на България. По силата на Берлинския договор селото е върнато на Османската империя. В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Падеш, 3 1/2 часа на З от Джумая. Околност стръмна и камениста. 290 къщи.[2] | “ |
В 1898 година е построена църквата „Свети Димитър“, обявена за паметник на културата.[3]
В селото е организиран комитет на ВМОРО, а на 14 февруари 1903 година селото е нападнато от турски аскер и са убити Иван Стоилков, Тиме Кьосевски, Лазар Стаменов, Ангел Стоянов, Велика Зашова, Стоимен Петканов, Димитър Цървенков, а са ранени Якимов и Велико Стоичков, изнасилени са Яна Стоянова (65), Мария Ангелова (58), Мария Петрова, Христина Стоянова, Мария Георгиева, Елена Янчева, Мария А. Чокарска, Магдалена Стоянова, Именка Христова, Велика Георгиева.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Падеш са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
| Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926-1927 година[6] | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Класове | Ученици | Учители | Учителки | ||||||
| момчета | момичета | общо | редовни | волнонаемни | общо | редовни | волнонаемни | общо | |
| първи | 17 | 4 | 21 | 1 | 2 | 3 | 1 | 1 | |
| втори | 6 | 3 | 9 | ||||||
| трети | 12 | 0 | 12 | ||||||
Население
[редактиране | редактиране на кода]Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1250 души, всичките българи-християни.[7]
Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 683 | 100.00 |
| Българи | 646 | 94.58 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 9 | 1.31 |
| Други | 3 | 0.43 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Неотговорили | 25 | 3.66 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Падеш
Георги Багажев (1860 – 1940), български революционер и проветен деец- Георги Стоянов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[11]
- Георги Янакиев - Пелтека, (1857 – ?) български революционер
- Деспот Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, земеделец, 1 рота на 11 сярска дружина[12]
- Лазар Иванов (1855 – ?), получава килийно образование, учител в родното си село до 1878 година, след това е свещеник в Падеш и Лешко[13]
- Смилен Димитров Сейменски (1866 – 1901), български революционер
- Стойчо Милушев (1866 – 1923), български комунист
- Цветко, деец на ВМРО[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 21.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 92.
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 363 - 364.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ „Справка за населението на село Падеш, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 269.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.
| ||||||||||
