Селище (област Благоевград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Селище.
| Селище | |
  Селище  Селище | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 312 души[1] (15 март 2024 г.) 22,4 души/km² |
| Землище | 1394 km² |
| Надм. височина | 515 m |
| Пощ. код | 2744 |
| Тел. код | 07415 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 66055 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023) |
Сѐлище е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.
История
[редактиране | редактиране на кода]Доказателства за древния произход на селището се съхраняват в Рилския манастир. Църквата „Свети Илия“ е от 1864 година.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Селище, на З от Джумая, отвъд Струма, 3 часа път. Минува се през мост, или направо през брод. Земя плодородна; земледелци и скотоводци. Църква, в която четат по славенски; училище няма; имало е преди 5 години попско. Тук излиза пшеница първо качество. Къщи 110, българи и турци.[3] | “ |
В 1901 година Яне Сандански основава в селото комитет на ВМОРО.[4]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 800 души, всичките българи-християни.[5]
Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 292 | 100.00 |
| Българи | 283 | 96.91 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | ||
| Други | 3 | 1.02 |
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 5 | 1.71 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Читалище, библиотека, училище.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Селище
Георги Чавеов (Чавеев, 1904 – ?), македоно-одрински опълченец, IV клас, 2 рота на 13 кукушка дружина[9]- Никола Чавеов (Чавеев, 1867 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец
- Петър (Пешо) Михайлов Байрактаров (Байрактарски) (1884 – 1913), български революционер, взводен командир по време на Балканската война в партизанската рота на подпоручик Никола Лефтеров, трансформирана по-късно в 4-та рота на X Прилепска дружина. Отличава се в боя при връх Ченгене кале на 13 октомври 1912 година. Умира от холера на 28 май 1913 година край село Полаки[10][11][12]
- Спас Йотов, български революционер от ВМРО
- Стоян Манов Мирчев (07.02.1896 – ?), български революционер, член на ВМРО (Иван Михайлов)[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 408.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 20.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 248.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ „Справка за населението на село Селище, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 793.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
- ↑ Лефтеров, Живко. Дневник за действията на партизанската рота на подпоручик Никола Лефтеров към Македоно-одринското опълчение (17 септември - 30 декември 1912 г.). Списание „Македонски преглед“, 2019, кн. 1, стр. 138.
- ↑ Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 220 - Дневник за действията на 4-та рота от Х-та Прилепска дружина (27 май - 30 юли 1913 г.).
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 16.
| ||||||||||
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.