Наум Тюфекчиев
| Наум Тюфекчиев | |
| български революционер и терорист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 25 февруари 1916 г.
|
| Религия | православие[1] |
| Подпис | .svg) |
| Наум Тюфекчиев в Общомедия | |
Наум А. Тюфекчиев с псевдоними Т.Ву и Т-ва[2] е български революционер и терорист, организатор на убийството на Стефан Стамболов и деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Наум Тюфекчиев е роден на 29 юни 1864 година в Ресен, тогава в Османската империя.[3] Следва пиротехника в Белгия и открива предприятие за производство на взривни материали и оръжие в София.[4] В Белград заедно с Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев (Хальо) и братята си Никола и Димитър (Денчо) Тюфекчиеви организира опит за убийството на Стефан Стамболов, но на 15 (27) март 1891 година вместо Стамболов е убит министър Христо Белчев, а Димитър Тюфекчиев е арестуван и по-късно убит.[5] След това Тюфекчиев бяга в Одеса, където със знанието на руските власти подготвя убийството на дипломатическия представител на България в Турция доктор Георги Вълкович. Подготвя двама терористи, които убиват доктора на 12 февруари 1892 в Цариград. Наум и Никола Тюфекчиеви са осъдени от османския съд като подбудители на атентата на по 15 години в затвор, но присъдата им не е изпълнена, тъй като не са екстрадирани от Русия. Изпратен е за кратко на заточение в Симбирск и получава месечна заплата от Руската държава.[6][7]
Тюфекчиев се завръща в Княжество България и се включва в дейността на Младата македонска книжовна дружина в периода 1892-1894 година. На 27 декември 1894 Тюфекчиев заедно с Димитър Ризов, Андрей Ляпчев, Тома Карайовов, Никола Наумов и Трайко Китанчев основават Братския съюз, година по-късно влял се в Македонската организация. На I конгрес на Македонските дружества Тюфекчиев е избран за подпредседател на организацията.
Наум Тюфекчиев успешно организира убийството на Стефан Стамблов на 15 юли 1895, след което е арестуван, но по-късно освободен.[8]
Чрез връзките си в двореца на Фердинанд I купува 4000 бракувани армейски пушки, 300 бомби и припаси и ги предава на Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1895 година. В София създава бомболеярна, където произвежда гранатите „македонки“, като за главен куриер на доставките в Македония се ползва Дончо Щипянчето. Тюфекчиев обаче спекулира със своето производство и Гоце Делчев и Гьорче Петров се отказват от услугите му.[9] Посредством Димитър Ляпов, Наум Тюфекчиев влиза във връзка с арменците Бедрос Парян и Армен Гаро, като с негово оръжие те превземат централата на Отоман банк в Цариград. След това дейността му е забранена от българската власт.
Със Стоян Шангов издава през 1900 година вестник „Вечерна поща“, в която се допечатват редовно компромати. В следващите години с Борис Сарафов обмислят да отвлекат сина на богатия политик Иван Евстатиев Гешов, но планът се осуетява. От 1905 година влиза в контакт с болшевишки революционери и им препродава бомби. През 1906 година Тюфекчиев е замесен в международен скандал при пренасяне за оръжие в Русия.[10]
През 1908 година Наум Тюфекчиев се връща в Македония и се сближава с водачите на Младотурската революция Ниязи бей и Енвер бей. През 1915 година турската тайна полиция се свързва с Наум Тюфекчиев, с цел той да организира атентат в България, който да я тласне към съюз с Централните сили. Така от него е организиран атентатът в Градското казино, изпълнен от Червените братя на 31 януари 1915 година. При атентата загиват Никола Бояджиев, синът на началник-щаба на армията генерал Климент Бояджиев, дъщерята на военния министър генерал Иван Фичев Мара, Цветана Христова и художникът Петър Милев, а други 8 души са ранени.[11] След включването на България в Първата световна война прави дарение от над 5000 златни лева от името на покойния си син Александър за възстановяване на институциите на Българската православна църква в Македония. На 25 февруари 1916 година по заповед на Тодор Александров Наум Тюфекчиев е убит от екзекутора на ВМОРО Туше Скачков на улица „Раковски“ с шест куршума в гърдите.[12][13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.ceeol.com
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 363.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 173.
- ↑ Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев, архив на оригинала от 11 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090711150045/http://www.krumblagov.com/fifty/32.php, посетен на 30 януари 2010
- ↑ Благов, Крум..., Убийството на д-р Вълкович
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 48-52.
- ↑ Благов, Крум... Убийството на Стамболов, архив на оригинала от 11 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090711150000/http://www.krumblagov.com/fifty/15.php, посетен на 30 януари 2010
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 83.
- ↑ Николов, Григор, „Наум Тюфекчиев - най-известният български терорист“, в. „Сега“, 12.1.2002 г.
- ↑ Благов, Крум..., Атентатът в градското казино, архив на оригинала от 18 ноември 2017, https://web.archive.org/web/20171118172049/http://www.krumblagov.com/fifty/12.php, посетен на 30 януари 2010
- ↑ Мантов, Димитър. Пантеон на черното безсмъртие. Атентатите в България, Български писател, 1995, стр. 35.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 480.
