Направо към съдържанието

Кочо Муструка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кочо Муструка
български хайдутин и революционер
Четата на Кочо Лютата, Дончо Златков и Кочо Муструка (4-6 отзад) в 1895 г.
Роден
1836 г.
Починал
20 май 1901 г. (65 г.)
Семейство
ДецаГеорги Муструков
Войводите Иван Атанасов – Инджето, Кръстьо Захариев, Кочо Муструка с легалните дейци Никола Малешевски, Георги Христов, Михал Христов и неизвестен в Дупница
Борис Сарафов, Спиро Костов, капитан Матров, Кочо Муструка, Кочо Лютата, Никола Мойсеев, д-р Петчеревски, Михаил Христов и Велко, 1895 г.

Кочо Георгиев Муструков,[1] известен като Муструка,[2] е български революционер, войвода на Македонския комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4]

Кочо Муструка е роден в 1837 година в зъхненското село Тръстеница,[5][6] тогава в Османската империя. Дългогодишен хайдушки войвода, Муструка участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година и поради недисциплинираност влиза в конфликт с войводата на отряда Борис Сарафов.[7]

След акцията отново става хайдутин. В 1899 година е делегат на Рилското дружество на Шестия македонски конгрес.[8] Привлечен е към ВМОРО и действа с Гоце Делчев, но отново се откъсва от четата му и на своя глава пленява за откуп калугер от Серския манастир „Свети Йоан“ и го освобождава срещу 300-400 лири.[9] Наказан е със смърт за своеволия от Неврокопската районна чета на Атанас Тешовски.[10]

Баща е на комуниста Георги Муструков (1883 - 1920).

  1. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 462
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 56.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 85.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 131.
  5. Динев, Ангел. Кресненското въстание през 1878 год., Издава Гевгелийското благотворително братство, София, 1926, стр. 18.
  6. Или през 1836 година в Лакос, Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 313.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 56 - 59.
  8. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 98 - 100.
  10. Баждаров, Георги. Моите спомени, София, 1929.