Димитър Ташев
Тази статия е за тракийския революционер. За свещеника в Плевен, родом от Радовиш, вижте Димитър Ташев (свещеник).
| Димитър Ташев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Димитър Ташев в Общомедия | |
Димитър Ташев Стоянов, наричан Кючук Саид паша,[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1874 година в бунархисарското село Колибите, тогава в Османската империя, днес в Турция. Завършва I прогимназиален клас.[3] През месец декември 1897 година влиза във ВМОРО, покръстен от Константин Благоев, който тогава е учител в Каваклия.[2] В 1898 година участва в основаването и ръководството на революционния комитет в родното си село,[4] като в 1898, 1899 и 1900 година е негов секретар.[2] На 4 май 1900 година е арестуван за революционна дейност след предателство на един турчин, но с големи подкупи успява да се освободи на 30 май. От 27 до 30 юни 1900 година в дома му отсяда шестчленната чета на Христо Илиев от Енимахале, която се връща от Родосто. След като си заминава, четата е забелязана в планината около Лозенград и вследствие на това са задържани много български свещеници, учители и първенци от Лозенградско и Бунархисарско и впоследствие изпратени на заточение. 50 души от Бунархисарско, сред които и Ташев, бягат в Свободна България.[2]
Влиза в четата на Тодор Шишманов, която през април 1902 година тръгва от Алан кайряк, минава границата и заминава за Бунархисарско. В 1903 година е в четата на Михаил Герджиков, която навлиза в Одринска Тракия и през февруари участва в опита за атентат при гара Синекли. Продължава да се движи с Герджиковата чета до Конгреса на Петрова нива, на който участва и е избран за подвойвода на Стоян Петров във Величкия революционен участък. През Илинденско-Преображенското въстание на 5 и 6 август участва в нападението на гарнизона във визенското гръцко село Инджекьой.[2]
| Списък на четниците на Димитър Ташев, август 1903 г. | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| № | Име | Родно място | Околия | Години | Служил ли е войник/бил ли е с чета |
| 1. | Димитър Ташев | Колибите | Бунархисарско | 30 | четник от 1 1/2 година с Герджиков |
| 2. | Йордан Николов | Сливен | 33 | нов, служил е | |
| 3. | Георги Тодоров | Малко Търново | 23 | нов | |
| 4. | Димитър Загорски | Стара Загора | 22 | служил е | |
| 5. | Никола Дочев | Стара Загора | 21 | бил е 4–5 месеца четник с Яне Сандански | |
| 6. | Васил Праматарски | Салали | Пловдивско | 20 | нов |
| 7. | Гьорги Пърнаров | Велес | 22 | бил е 2 месеца в Джумайско | |
| 8. | Димитър Петков | Войник махала | Чирпанско | 18 | нов (тесен социалист) |
| 9. | Симион Димитров | Докузюк | Бабаескийско | 22 | нов |
| 10. | Яни Желязков | Лозенград | 30 | нов | |
| 11. | Гьорги Парашкевов | Енидже | Лозенградско | 23 | нов |
| 12. | Янко Тодоров | Малко Търново | 24 | нов | |
| 13. | Вангел Илиев | Самоков | 20 | нов | |
| 14. | Петко Димитров | Малко Търново | 22 | нов | |
| 15. | Яни Георгиев | Лана Пашакьой | Турция | 20 | нов |
| 16. | Никола Търпов | Годивле | Охридско | 20 | нов |
| 17. | Стоян Милев | Енидже | Лозенградско | 20 | нов |
| 18. | Костадин Вълков | Аладайне | Мустафапашанско | 22 | нов |
| 19. | Иван Акиов | Дерекьой | България | 28 | нов[5] |
След разгрома на въстанието, бяга в Свободна България. Участва във Варненския конгрес на ВМОРО в началото на 1904 година, на който е избран за войвода на Бунархисарския революционен район. През ноември 1904 година с четата си[2] заминава за Лозенградския и Бабаескийския район. През юли 1905 година четата му се присъединява към тази на капитан Стамат Икономов и действат в Странджа. Поради липса на поддръжка от населението, пострадало силно от потушаването на въстанието, четата е принудена да се прибере в Свободна България.[6]
На 17 февруари 1943 година, като жител на Созопол,[2] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[6]
Умира в Созопол в 1955 година.[3][7][8][9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 58.
- ↑ а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 167.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 164 – 165.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 415.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 168.
- ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 169 - 173.
- ↑ Спомени на Димитър Ташев, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, 375-392.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 460-461.
