Косинчени
Облик
Косинчени (на гръцки: Ιεροπηγήώτες, Йеропигиотес) са жителите на село Косинец (Йеропиги), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Косинец
[редактиране | редактиране на кода]А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я
- Андон Терзиовски (? – 1907/1908), гръцки андартски деец
- Атанас Андреев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[3]
- Атанас Кършаков (1880 – 1907), български революционер
- Атанас Миховски (1895 – 1924), български политик, деец на БКП
- Атанас Палчев (1873 – ?), деец на ВМОРО
- Атанас Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[4]
- Васил Андонов Майналовски – Майски, български офицер (полковник) и деец на ВМРО[5][6]
- Васил Бицов, деец на ВМОРО, член на селския комитет и участник в сражението при Локвата и Виняри[7]
- Васил Димов Рисковски (1867 – след 1943), български революционер
- Васил Кършаков, български революционер
- Василка Пандова (1900 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]
- Веса Кършакова (1908 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]
- Георги Кенков (1867 – 1932), български революционер
- Георги Киселинчев (1878 – 1971), български архитект
- Георги Попстефанов, гръцки андарт
- Георги Сидерков, български революционер от ВМОРО, четник на Бончо Василев[4]
- йеродякон Григорий Бейдов, български просветен деец, учител в Костурското българско училище[9]
- Дельо Марковски (1871 – 1939), български революционер, войвода на ВМОРО
- Димитър Палчев (1886 – ?), виден български лекар, общественик, деец на Костурското братство
- Драган Орлов, български публицист
- Зисо Пенчев (Ζήσης Πέντσας), гръцки андартски деец, учител, помощник на Георгиос Цондос[10]
- Зисо Терзиовски (Ζήσης Τερζής), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[10]
- Иван Гулев (Ιωάννης Γούλιος), деец на ВМОРО, издал на костурския владика Герман Каравангелис организационни тайни, осъден от ВМОРО на смърт, спасил се с бягство в Гърция и преминал на гръцка страна[11]
- Иван Майналовски, български офицер
- Иванчо Терзиовски, гръцки андартски капитан
- Кирил Лазаров Пировски (1926 – ?), член на ЕПОН от 1942 г., партизанин в отряда на Лазар Търповски и Младежки батальон на ЕЛАС (1944), затворен (1946), войник на ДАГ в отряда на Пандо Шиперков (1947 – 1949), раняван 4 пъти, след разгрома на ДАГ емигрира, по-късно се заселва във Варна, България, оставя спомени[12]
- Кръстьо (Ставри) Димитров Пинзов (1866 – 1952), български революционер
- Лабро Киселинчев (1897 – ?), български общественик, деец на МПО
- Лазар Атанасов Гушлев, български революционер, гевгелийски войвода на ВМОК в 1902 година[13]
- Лазар Кенков (1859 или 1860 – след 1943), български революционер
- Лазар Киселинчев (1874 – 1946), български революционер
- Лазар Палчев, (1876 – 1960), български революционер и общественик, деец на МПО
- Лазо Павлов (Стефанов) Миовски – Желевар, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[3]
- Ламбо Кръстев – Хаджията (1878 – 1906), български революционер от ВМОК, четник при Анастас Янков, загинал във Влахи[14]
- Ламбо Трайков Марковски (1899 – ?), интербригадист[15]
- Ламбри Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[16]
- Ламбро Руков, четник при войводата Васил Чекаларов
- Минчо Томов (Стамчев, Станчев) (около 1845 – ?), български революционер
- Митко Поптрандовски (1937 - 1976), югославски геолог, в 1948 година по време на Гражданската война в Гърция е изведен като дете бежанец в Чехословакия, където завършва гимназия; в 1960 година завършва Факултета по природни науки и математика на Университета „Масарик“ в Бърно; от 1960 до 1969 година работи в Чехословакия в Института за геоложки изследвания в Бърно, а след това е ръководител на отдела за неметали в Геологическия институт в Прага; в 1969 година се установява в Югославия и е назначен като асистент по геология в Географския институт към Научно-математическия факултет на Скопския университет; в 1971 година става асистент[17]
- Мито Миовски (р. 1936), езиковед от Северна Македония
- Митре Пировски (? – 1903), български революционер от ВМОРО
- Надежда Калановска (1906 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]
- Наум Киров (Наум Константинов, Ναούμης Κωνσταντινίδης), хайдутин
- отец Наум Отцев (1870 – 1927), български свещеник и революционер
- Наум (Нумо) Марковски (? – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
- Наум Попйовчев Търповски, български революционер, деец на ВМОРО
- Наум Руков (1847 – 1937), участник в гръцкото и българското революционни движения, деец на ВМОРО
- Никола Гушлев (1902 – 1992), деец на ВМРО, съратник на Илия Дигалов[18]
- Никола Кирчов, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна[19]
- Никола Попкиров – Боримечката, деец на ВМОРО[20]
- Никола Поповски (ок. 1876 – 1922), български предприемач
- Никола Попстанишев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[21]
- Пандо Киселинчев (1890 – 1982), български скулптор
- Петър Д. Панчов, български архитект, завършил техническо училище в Атина в 1881 г.[22]
- Сарандис Цеманис (Цеманов, 1892 – 1973), гръцки лекар, кмет на Костур
- Стоян Гушле (1848 – ?), български харамия
- Трайко Медьов, убит от ВМОРО като предател и агент на властите в 1900 г.[23]
- Трифон Емануилов (Τρύφων Εμμανουήλ), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[24]
- Търпо Лазаров Жагров (1881 – след 1943), български революционер
- отец Търпо Поповски (1848 – 1928), български свещеник, просветен деец и революционер
- Филип Димодидаскалов (Φίλιππος Δημοδιδασκάλου), гръцки андартски деец, арестуван и убит от Кляшев и Кършаков[24]
- Филип Саров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[25]
- Хари Илиев, български общественик, председател на Костурската секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ в София към 1974 година[26]
- Христо Гушлев – Гучо (1869 – 1904), български революционер, войвода на ВМОРО
- Христо Калинов (Χρήστος Καλίνης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, заедно с Васил Цеманов, Трифон Емануилов, Михаил Кършаков и Андон Тезиовски създава гръцки комитет в селото[24]
- Христо Карликов (Риста Карликович, 1878 – 1947), сръбски просветен деец
- Христо Киселинчев (1873 – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[21]
- Христо Нолчев (1873 – 1964), български революционер и общественик
- Христо Руков (1887 – 1970), член на Изпълнителния комитет на ВМОРО
- Цветко Василев Попцветков (1876 – 3 януари 1943), деец на Илинденската организация[27]
- Яни Пировски (1923 – 1949), командир на ДАГ
Македоно-одрински опълченци
[редактиране | редактиране на кода]- Иван А. Майналовски (1889 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 22 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[28]
- Петър Анастасов, 23-годишен, търговец, ІІІ клас, орден „За храброст“ IV степен, орден „За военна заслуга“[29]
- Ставри Майноловски (Ставре Майноловски, 1880 – ?), майстор, II клас, Нестроева рота на 6 охридска дружина, 1 рота на 5 одринска дружина, Огнестрелен парк на МОО[28]
Свързани с Косинец
[редактиране | редактиране на кода]- Веселин Калановски (1957), български актьор, по произход от Косинец[30]
- Петър Руков (1901 – ?), български балетист, по произход от Косинец
- Сибин Майналовски (1974), български писател, по произход от Косинец
- Сотир Майноловски (1930 – 2007), български актьор, по произход от Косинец
- Урания Пировска, северномакедонска активистка за човешки права, по произход от Косинец
- Христо Руков (1933 – 2001), български актьор, по произход от Косинец
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Косинец // mariomc1959.blogspot.com. Посетен на 29 януари 2024.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Λεωνίδας Παπάζογλου, Φωτογραφικά πορτραίτα από την Καστοριά και την περιοχή της την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα, Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης, 2004.
- ↑ Киселинчевъ, Лаз. Т. Допълнителни дани по откриване шифъра на Атинския гръцки върховенъ Революциоиенъ комитетъ отъ Костурскитѣ районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанасъ Кършаковъ // Илюстрация Илиндень 2 (122). Илинденска организация, Февруарий 1941. с. 12.
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 62.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 76.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 299.
- ↑ а б в Картон на записа № 231 // Български академичен музикален портал на Българската академия на науките. Посетен на 1 юни 2020 г.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 45 – 47.
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 78. (на гръцки)
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57, 357.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 346. Посетен на 3 септември 2015.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
- ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 243.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
- ↑ Маркоски, Благоја. Македонска географска мисла - 70 години македонско географско друштво. Скопје, Македонско географско друштво, 2019. ISBN 978-608-65155-5-3. с. 38. Посетен на 20 декември 2023.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 156, 716.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 18.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 97.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 77. (на гръцки)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
- ↑ Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29.
- ↑ Скръбна вестъ // Илюстрация Илиндень 1 (141). Илинденска организация, януарий 1943. с. 17.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 414.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
- ↑ 120 минути, 13 май 2018 г., btv.bg, посетен на 14 май 2018 г.
|