Направо към съдържанието

Косинчени

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Косинчени (на гръцки: Ιεροπηγήώτες, Йеропигиотес) са жителите на село Косинец (Йеропиги), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


Отец Търпо Поповски
Четата на Митре Киров Пировски[1] или Атанас Пировски[2]
Реклама на Първата българска шивачница и дрехарница на В. Н. Калановски от Косинец в Гранит Сити, САЩ, вестник „Народен глас“, 1 септември 1920 г.
Реклама на бакалницата, месарница и хлебарница на Лазар Палчев в Гранит Сити, вестник „Народен глас“, 1 септември 1920 г.
Реклама на Българска бръснарница на Александър Н. Терзиовски от Косинец в Мадисън, Илинойс
  • Васил Андонов Майналовски – Майски, български офицер (полковник) и деец на ВМРО[5][6]
  • Васил Бицов, деец на ВМОРО, член на селския комитет и участник в сражението при Локвата и Виняри[7]
  • Васил Димов Рисковски (1867 – след 1943), български революционер
  • Васил Кършаков, български революционер
  • Василка Пандова (1900 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]
  • Веса Кършакова (1908 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]
  • Зисо Пенчев (Ζήσης Πέντσας), гръцки андартски деец, учител, помощник на Георгиос Цондос[10]
  • Зисо Терзиовски (Ζήσης Τερζής), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[10]
  • Иван Гулев (Ιωάννης Γούλιος), деец на ВМОРО, издал на костурския владика Герман Каравангелис организационни тайни, осъден от ВМОРО на смърт, спасил се с бягство в Гърция и преминал на гръцка страна[11]
  • Иван Майналовски, български офицер
  • Иванчо Терзиовски, гръцки андартски капитан
  • Кирил Лазаров Пировски (1926 – ?), член на ЕПОН от 1942 г., партизанин в отряда на Лазар Търповски и Младежки батальон на ЕЛАС (1944), затворен (1946), войник на ДАГ в отряда на Пандо Шиперков (1947 – 1949), раняван 4 пъти, след разгрома на ДАГ емигрира, по-късно се заселва във Варна, България, оставя спомени[12]
  • Кръстьо (Ставри) Димитров Пинзов (1866 – 1952), български революционер
  • Лабро Киселинчев (1897 – ?), български общественик, деец на МПО
  • Лазар Атанасов Гушлев, български революционер, гевгелийски войвода на ВМОК в 1902 година[13]
  • Лазар Кенков (1859 или 1860 – след 1943), български революционер
  • Лазар Киселинчев (1874 – 1946), български революционер
  • Лазар Палчев, (1876 – 1960), български революционер и общественик, деец на МПО
  • Лазо Павлов (Стефанов) Миовски – Желевар, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[3]
  • Ламбо Кръстев – Хаджията (1878 – 1906), български революционер от ВМОК, четник при Анастас Янков, загинал във Влахи[14]
  • Ламбо Трайков Марковски (1899 – ?), интербригадист[15]
  • Ламбри Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[16]
  • Ламбро Руков, четник при войводата Васил Чекаларов
  • Минчо Томов (Стамчев, Станчев) (около 1845 – ?), български революционер
  • Митко Поптрандовски (1937 - 1976), югославски геолог, в 1948 година по време на Гражданската война в Гърция е изведен като дете бежанец в Чехословакия, където завършва гимназия; в 1960 година завършва Факултета по природни науки и математика на Университета „Масарик“ в Бърно; от 1960 до 1969 година работи в Чехословакия в Института за геоложки изследвания в Бърно, а след това е ръководител на отдела за неметали в Геологическия институт в Прага; в 1969 година се установява в Югославия и е назначен като асистент по геология в Географския институт към Научно-математическия факултет на Скопския университет; в 1971 година става асистент[17]
  • Мито Миовски (р. 1936), езиковед от Северна Македония
  • Митре Пировски (? – 1903), български революционер от ВМОРО
  • Надежда Калановска (1906 – ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[8]
  • Наум Киров (Наум Константинов, Ναούμης Κωνσταντινίδης), хайдутин
  • отец Наум Отцев (1870 – 1927), български свещеник и революционер
  • Наум (Нумо) Марковски (? – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Наум Попйовчев Търповски, български революционер, деец на ВМОРО
  • Наум Руков (1847 – 1937), участник в гръцкото и българското революционни движения, деец на ВМОРО
  • Никола Гушлев (1902 – 1992), деец на ВМРО, съратник на Илия Дигалов[18]
  • Никола Кирчов, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна[19]
  • Никола Попкиров – Боримечката, деец на ВМОРО[20]
  • Никола Поповски (ок. 1876 – 1922), български предприемач
  • Никола Попстанишев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[21]
  • Пандо Киселинчев (1890 – 1982), български скулптор
  • Петър Д. Панчов, български архитект, завършил техническо училище в Атина в 1881 г.[22]
  • Трайко Медьов, убит от ВМОРО като предател и агент на властите в 1900 г.[23]
  • Трифон Емануилов (Τρύφων Εμμανουήλ), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[24]
  • Търпо Лазаров Жагров (1881 – след 1943), български революционер
  • отец Търпо Поповски (1848 – 1928), български свещеник, просветен деец и революционер
  • Филип Димодидаскалов (Φίλιππος Δημοδιδασκάλου), гръцки андартски деец, арестуван и убит от Кляшев и Кършаков[24]
  • Филип Саров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов Германчето[25]
  • Цветко Василев Попцветков (1876 – 3 януари 1943), деец на Илинденската организация[27]

Македоно-одрински опълченци

[редактиране | редактиране на кода]
Прави: Иван Петров, Никола Врингов от Емборе, Иван Майналовски от Косинец, Кръстю Димитров, Иван Томов. Седнали: Коста Друмчеков, Васил Чеков от Горно Върбени, Ставро Георгиев от Емборе
  • Иван А. Майналовски (1889 – ?), 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 22 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[28]
  • Петър Анастасов, 23-годишен, търговец, ІІІ клас, орден „За храброст“ IV степен, орден „За военна заслуга[29]
  • Ставри Майноловски (Ставре Майноловски, 1880 – ?), майстор, II клас, Нестроева рота на 6 охридска дружина, 1 рота на 5 одринска дружина, Огнестрелен парк на МОО[28]

Свързани с Косинец

[редактиране | редактиране на кода]
  • Косинец // mariomc1959.blogspot.com. Посетен на 29 януари 2024.
  1. Λεωνίδας Παπάζογλου, Φωτογραφικά πορτραίτα από την Καστοριά και την περιοχή της την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα, Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης, 2004.
  2. Киселинчевъ, Лаз. Т. Допълнителни дани по откриване шифъра на Атинския гръцки върховенъ Революциоиенъ комитетъ отъ Костурскитѣ районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанасъ Кършаковъ // Илюстрация Илиндень 2 (122). Илинденска организация, Февруарий 1941. с. 12.
  3. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18
  4. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.33
  5. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 62.
  6. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 76.
  7. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 299.
  8. а б в Картон на записа № 231 // Български академичен музикален портал на Българската академия на науките. Посетен на 1 юни 2020 г.
  9. Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 45 – 47.
  10. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 78. (на гръцки)
  11. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57, 357.
  12. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 346. Посетен на 3 септември 2015.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
  14. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
  15. Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 243.
  16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  17. Маркоски, Благоја. Македонска географска мисла - 70 години македонско географско друштво. Скопје, Македонско географско друштво, 2019. ISBN 978-608-65155-5-3. с. 38. Посетен на 20 декември 2023.
  18. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 156, 716.
  19. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.
  20. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 18.
  21. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 97.
  22. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  23. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
  24. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 77. (на гръцки)
  25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  26. Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29.
  27. Скръбна вестъ // Илюстрация Илиндень 1 (141). Илинденска организация, януарий 1943. с. 17.
  28. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 414.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
  30. 120 минути, 13 май 2018 г., btv.bg, посетен на 14 май 2018 г.