Търпо Жагров
| Търпо Жагров | |
| български революционер | |
| Роден |
1881 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Търпо Лазаров Жагров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Жагров е роден в 1881 година[2] в костурското село Косинец, тогава в Османската империя, днес Йеропиги, Гърция. В 1900 година се присъединява към ВМОРО и работи като легален деец. В 1902 година заминава на гурбет в Азия. При подготовката на въстание всички гурбетчии получават нареждане да се въоръжат и да се върнат веднага по родните си места. Жагров си купува пушка и се връща в Косинец. Обучават го селският войвода Лаки Каранче и Щерю Щеревски. По аферата с убийството на трима шпиони от районния воевода Васил Чакаларов Жагров е арестуван и жестоко изтезаван, след което е освободен. През март 1903 година четата на Борис Сарафов е обсадена в Смърдеш и Жагров участва в селската милиция, притекла се на помощ в в сражението. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е четник в центровата чета на Атанас Кършаков. Участва в нападението над помашкото село Жервени, в сражението при Билища, в сражението над Дъмбени, в сражението при Апоскеп, в прекъсването на телеграфните жици от Бейбунар до Кулата.[1]
След потушаването на въстанието и опожаряването на Косинец емигрира в Свободна България.[1]
На 15 март 1943 година подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 292.
- ↑ Към 15 март 1943 година е на 62 години.
