Лазар Кенков
| Лазар Кенков | |
| български революционер | |
| Роден |
между 1859 г. и 1860 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Георги Кенков |
Лазар Димитров Кенков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кенков е роден в 1859 или 1860 година[2] в костурското село Косинец, тогава в Османската империя, днес Йеропиги, Гърция.[1] Баща му Димитър Кенков е кмет на Косинец, който след убийството на жандармерийския чаушин Зюлфу в кулите при Бей бунар в 1902 година, е арестуван заедно с Янаки Палчев и изтезаван. Затворен е в Корча, където след една година умира.[3] Лазар Кенков се присъединява към ВМОРО и на 31 май 1903 година участва в голямото сражение при Локвата и Виняри с войска от Билища и Костур. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година се сражава в Косинската чета на брат му Георги Кенков. Заедно с нея участва във всички сражения с османските войски от нападението над помашкото село Жервени.[1]
При потушаването на въстанието и опожаряването на Косинец се опитва заедно с Кането Ниновски и Ставро Пинзо да възспира грабежите на башибозука от околните села.[3]
По време на Първата световна война бяга в Албания и на 15 ноември 1916 година постъпва доброволец в Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия, командван от Никола Лефтеров. В сражението при текето при Виткук е ранен в дясната ръка. Междувременно в 1917 година къщата им е ограбена от гърците и жена му, снаха му и другите му роднини са арестувани, затворени в Костур и изтезавани два месеца. След войната емигрира в Свободна България и се установява във Варна.[3]
На 5 март 1943 година подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 272.
- ↑ Към 5 март 1943 година е на 83 години.
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 273.
