Петър Орлов
| Петър Орлов | |
| български учител | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 1920 г.
|
Петър Димитров Орлов е български учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Орлов е роден в българското костурско село Бобища. Учи в Кожани и в педагогическото училище Запион в Атина.[1] Учител по гръцки е в Битоля (1865 – 1866) и Прилеп (1867 – 1869).[2][3] Между 1869 и 1872 година е български учител в Битоля. След оттеглянето на Георги Динков от Загоричани през 1872 година, Орлов го замества като учител в едно от първите български училища в Костурско. Подложен е на гонения от костурския владика Иларион, но е защитен от населението на Загоричани.[4] В 1876 – 1877 година е учител в Бобища.[5] По-късно е учител в село Олища.[6] Между 1877 и 1881 година като заместник директор се налага да изпълнява длъжността директор на българските училища в Прилеп, като ги ръководи с помощта на учителите Златко Каратанасов, Григор Алексиев, Пере Ачев, Стефан Зографов, Секула Дръндаров, Илия Здравев и други.[7] След това пак учителства в Загоричани, Воден и други.[8] Поддържа връзки с ВМОРО.[9]
Умира в мизерия в София в 1920 година.[10]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 12.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 192.
- ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 31.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 31.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 15.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 47.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 119.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 482.
- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 62.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 31.
| Йосиф Ковачев | → | и. д. директор на Прилепското българско мъжко класно училище (1877 – 1881) |
→ | Васил Карайовов |
- Български просветни дейци от Македония
- Родени в Бобища
- Български учители
- Починали в София
- Български имигранти от Македония в София
- Учители в Прилепското българско мъжко класно училище
- Директори на Прилепското българско мъжко класно училище
- Директори на Прилепското българско девическо класно училище
- Дейци на ВМОРО
- Български революционери от Македония