Димитър Кьосев (революционер)
| Димитър Кьосев | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Димитър Яков Кьосев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кьосев е роден на 3 юли 1872 година в костурското село Загоричани,[2] тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1899 година влиза във ВМОРО и до средата на 1901 година е куриер. Придружава районната чета при по-важни акции, охранява квартируващата в Загоричани чета и пренася оръжие. През втората половина на 1901 година и през 1902 година е четник във върховистката чета на Петър Гайков. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година с отряда на Васил Чекаларов, Пандо Кляшев и Лазар Поптрайков, като взима участие в превземането Клисура, сражението при Билища, сражението при Псодерската кула при Бигла, превземането на Невеска и финалните сражения за Върбица в Костурско. След оттеглянето на големия отряд от 700 души на 15 септември 1903 година от базата на Върбица, начело с Иван Попов и Лазар Поптрайков, участва в сражението при Соклето над Пожарско, сраженето при Чанище, при Влашките колиби на Каймакчалан и село Котори при Вич.[3]
След въстанието по общата амнистия се легализира. Тъй като къщата му заедно с цялото село е опожарена и добитъкът и инвентарът са ограбени от войската и башибозука, през 1904 година Кьосев заминава на гурбет в Цариград. Там е арестуван по подозрение в революционна дейност, изтезаван е и е затворен в затвора Хайдер паша, откъдето след два и половина месеца е интерниран в родното си село. След Първата световна война имотите му са дадени на гърци бежанци от Мала Азия.[1]
На 27 март 1943 година, като жител на Варна,[1] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Умира на 24 юни 1973 година във Варна.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 173.
- ↑ а б Удостоверение за наследници 170966 от 11.10.2017. Община Варна, Район Одесос.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 174.
