Направо към съдържанието

Сражение при Чанище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сражение при Чанище
Илинденско-Преображенското въстание
Информация
Период2/3 октомври 1903 г.
Мястокрай Чанище, Османска империя
Страни в конфликта
ВМОРО Османска империя
Командири и лидери
ВМОРО
Лазар Поптрайков
Иван Попов
Петър Ацев
Гьорче Петров
Пере Тошев
Лука Иванов
Йово Йованович
?
Сили
120до 5000
Жертви и загуби
11ок. 200

Сражението при Чанище е битка между чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски и е последното значимо по време на Илинденско-Преображенското въстание.[1]

След опустошението на Костурско през въстанието, четите на Лазар Поптрайков и Иван Попов пристигат в Мариово, където се обединяват с голямата прилепска чета на Гьорче Петров. На 2 октомври четите се намират в Чанище, планирайки скорошна атака в Леринското поле и Суровичево, но са открити от османски части и атакувани още рано сутринта. Йово Йованович с двайсетина четници дава първоначален отпор, а междувременно отделенията на останалите войводи заемат близките чуки, а Гьорче Петров с материалите си успешно се изтегля от селото. До вечерта турските сили достигат 5 000 войници, но генералното сражение е отложено за следващия ден. Междувременно четите на ВМОРО разбиват кордона с хвърлени динамити и атаки „на нож“. При върховете Маргари и Орле турците оставят до 200 убити, от четниците загиват трима (Христо Бабчорски, Кузо Головода и Йордан Варошлия[2]), а други 7-8 са ранени - сред тях Лазар Поптрайков и Йово Йованович.[1]

  1. а б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 519 - 521.
  2. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.