Елена Дамянова

Елена Дамянова
	Елена Дамянова
българска учителка и революционерка
Родена	6 август 1878 г. Загоричани, Османска империя
Починала	не по-рано от 1953 г. София, Народна република България
	Елена Дамянова в Общомедия

Елена Янакиева Минасова, по мъж Аристид Дамянова, е българска просветна деятелка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Елена Дамянова е родена на 6 август 1878^[1] година в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя. Произхожда от рода Колевци/Манаскини, от който е и Димитър Благоев. Получава основното си образование в девическото училище в Загоричани при учителката Ангелина Бонева. Завършва българската девическа гимназия в Солун през 1897/1898 година и започва да преподава в родното си село. През 1897 година Кузо Попдинов заклева в селото нея и другата учителка Маслина Грънчарова за целите на революционното дело. През 1898 година ѝ е наредено от Лазар Поптрайков и Кузо Попдинов да изготви знаме на дъмбенската чета, като същевременно тя приема и изпраща четите на ВМОРО.^[2] Издадена е на турските власти от бившия четник Иванчо Кичевеца, който впоследствие се отказва от показанията си пред съда и Елена Дамянова е освободена. През 1901 година се омъжва за учителя и революционер Аристид Дамянов от Черешница.^[3]

През Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година ушитото от нея и Маслина Грънчарова знаме^[4] е развявано от Вишенската чета.^[5]

Дъщеря ѝ Фанка се жени за Константин Хр. Гугушев от Кукуш през 1925 година.^[6]

По-късно се преселва в свободна България, където през 1953 година пише спомени.

Спомени на Елена Дамянова

Бележки

↑ Или в 1879 година, ЦДА, ф. 770К, оп. 1, а.е. 4, л. 1.
↑ Христосков, Радослав. Още веднъж за знамената на Костурския революционен район на ВМОРО // Минало XXX (4). София, „Юруков“ - ЕООД, 2023. с. 49.
↑ ЦДА, ф. 770К, оп. 1, а.е. 4, л. 2.
↑ Църнушанов, Коста. РОЛЯТА НА БЪЛГАРКАТА В МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, Македонски преглед, бр. З, 1995 г.
↑ Палчевъ, Лазаръ. Спомени за Илинденското възстание; Из революционното минало на Македония // Македонска трибуна 26, 27, 28 (1323, 1324, 1325). Indianapolis, USA, 1952.
↑ Хроника // „Независима Македония“ III (108). София, СМЕО, 8 май 1925. с. 3.

[1] Или в 1879 година, ЦДА, ф. 770К, оп. 1, а.е. 4, л. 1.

[2] Христосков, Радослав. Още веднъж за знамената на Костурския революционен район на ВМОРО // Минало XXX (4). София, „Юруков“ - ЕООД, 2023. с. 49.

[3] ЦДА, ф. 770К, оп. 1, а.е. 4, л. 2.

[4] Църнушанов, Коста. РОЛЯТА НА БЪЛГАРКАТА В МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, Македонски преглед, бр. З, 1995 г.

[Palchev-5] Палчевъ, Лазаръ. Спомени за Илинденското възстание; Из революционното минало на Македония // Македонска трибуна 26, 27, 28 (1323, 1324, 1325). Indianapolis, USA, 1952.

[6] Хроника // „Независима Македония“ III (108). София, СМЕО, 8 май 1925. с. 3.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]