Направо към съдържанието

Ангелина Бонева

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангелина Бонева
българска революционерка и просветна деятелка
Родена
Починала

Ангелина Якимова Бонева, наричана и Ангелина байрактарка, е българска просветна и обществена деятелка, събрала народни рецепти за лечение и хранене.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в 1852 година в кутловишкото село Сумер или в Припължене,[2] тогава в Османската империя. Тя е милосърдна сестра, която пътува до отдалечени места, ангажирана с оказването на помощ на ранени хайдути или изражда и се грижи за родилки и техните бебета. Пътува обикновено пеш или с каруца, като организира и своеобразни курсове за майки с малки деца. Заради участието ѝ в редица войни хората започват да я наричат „войвода“, а покрай шиенето на бойни знамена и „байрактарка“. Измежду всички свои дейности тя е и била учителка на деца от най-бедните слоеве на населението, при това ромски деца обучава безплатно. Тя участва активно в съставянето на хранодена и менютата в училища и фабрики по отношение на лечебното хранене. Полага грижи за общински лечебници на селища, училища, лазарети. Води обучения на отритнатите от обществото чрез организиране на задруги за вдовици, сираци и инвалиди.[3]

Завършва сестринство и акушерство в Цариград, а в Солун изучава и педагогика. Била е четник в Руско-турската война (1877 – 1878). Участва в строежа и открива училища, библиотеки, здравни центрове. Лекува успешно хора от тиф, полиомиелит, рахит, дизентерия, малария и други инфекциозни заболявания. Създава лекарствени ваксини чрез адаптиране на лечебни методи от народната ветеринарна медицина, като ги приспособява за хора.

Тя е съучредител на Учителския съюз, член и съучредител на Българското дружество „Червен кръст“, на Сестринския алианс и на Българския лекарски съюз, през 1885 година. Тя също е член на Женското културно, просветно и благотворително дружество „Милосърдие“, което съществува до 1925 година, както и на Съюза „Инвалид“ през 1915 година и някои други културни и обществени организации.[4] Двамата заедно с Васил Друмев правят фонд за финансиране на обучението на бедни жени, които искат да се обучават за учителки, като им осигуряват стипендии, жилище и храна. С Димитър Пешев инициират изграждането на смесени училища. С Петко Славейков и Хараламби Добрев пък, съставят краеведска историография на регионите с изследвания за характера на българина. Тя открива читалища, библиотеки и вечерни школи за обучение. По време на войните набира храна за фронта и антисептици, доставяни чрез Католическата Църква. Освен това, Ангелина войводата създава фондове за набиране на книги и научни издания.[3]

Заедно с Хараламби Добрев са учители в костурското село Загоричани.[5] През 1880 година отваря първото българско девическо училище в Загоричани, а нейна ученичка е Елена Дамянова.[6] Гръцки свещеник я издава пред властите, че има връзки с революционните комитети, свързани с обединението на България в 1885 година, вследствие на което тя е арестувана.[7] Лежи 106 дни в затвора в Костур. Другарят ѝ Добрев я откупува срещу сериозна сума пари, като казва, че тя е негова съпруга.[4] По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) шие бойни знамена на ВМОРО.[8]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) е милосърдна сестра на фронта. След войната заедно с Добрев осиновяват малкия Никифор и му дават дом и образование.[8]

Нейната дейност е игнорирана или отхвърляна след 1946 година, като личност, опасна за народната република.[4] Архиви, свързани с Ангелина Бонева са открити през 2021 година във фондове на ОФ, където са укрити от нейни последователи, за да не бъдат унищожени в периода от 1947 до 1948 година.[1]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Книгата има повече триста годишна история, като се предава от поколения жени в семейството и е променяна и допълвана многократно, като е преживявала редица превратни събиия. В книгата са включени над 2 121 тънкости за дома, рецепти и съвети, които са събирани, допълвани и пазени от триста години, последно допълвани до 1958 година от внучка и Ангелина Бонева.[9]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Ангелова, Лили. Ангелина Бонева за вдъхновението да събереш рецепти на 300 години (аудио) // btvradio.bg, 11 март 2022. Посетен на 20 май 2023.
  2. ↑ Ангелина Бонева – една необикновена жена от Северозапада // prizni.bg. Посетен на 21 май 2023.
  3. ↑ а б Николова, С. Издадоха сборник с бележките на Ангелина-Воевода // sledvayme.net, 13 февруари 2022. Посетен на 18 май 2023.
  4. ↑ а б в Мара, Калчева. Ангелина Бонева: Прапрабаба ми е излекувала хиляди деца от паралич // zdrave.to, 20 юли 2022. Посетен на 18 май 2023.
  5. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 36 – 37.
  6. ↑ ЦДА, ф. 770К, оп. 1, а.е. 4, л. 2.
  7. ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия, 1878 – 1913. 1982. с. 182.
  8. ↑ а б Рецепти за дома и здравето на 300 години по завет на Ангелина Воевода (видео) // btv.bg, 31 януари 2023. Посетен на 18 май 2023.
  9. ↑ Георгиева, Галина. Ангелина Бонева и нейният Сборникъ – съкровищница от тайни // darik.bg, 21 февруари 2022. Посетен на 18 май 2023.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ангелина_Бонева&oldid=12302917“.