Илия Шотов
| Илия Шотов Илия Шотов | |
| български предприемач и дарител | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Христо Шотов |
| Съпруга | Теодора Шотова |
| Деца | Андрей,Недялка,Елена,Калипсо |
Илия Атанасов Шотов е български предприемач, търговец, благодетел, общественик[1] и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 17 юли 1856 година в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя. Негов брат е българският революционер Христо Шотов. През 1881 година се преселва във Варна.[1] Отваря в съдружиет модерната валцова воденица „Енчев, Шотов & Сие“, чиято продукция се изнася в Османската империя. По-късно създава мелници с дизелови двигатели.[2] Взима участие в живота на македонската емиграция в града и е председател на Варненското македоно-одринско дружество през 1895 година.[3] През ноември 1896 година е делегат от Варна на ІІI конгрес на Македонската организация.[4] Изпълнява поръчки на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Продължава да е активен член на братството и след Първата световна война. През 1939 година дава 30 000 лв. за строежа на Македонския културен дом във Варна.[5]
Илия Шотов и съпругата му Теодора развиват широка благотворителна дейност. Илия дарява на Варненската търговско-индустриална камара (ВТИК) сумата 20 хил. лв. за образуване на фонд на негово име при Средното търговско училище (а по-късно и при Висшето търговско училище). Парите са вложени в БЗКБ и са закупени ценни книжа. За изпълняване на целите на фонда той обещава в приход да постъпват ежегодно лихвите на сумата 140 000 лв., отпусната на варненски жители срещу ипотека на недвижими имоти. Срокът за изплащане е 31 декември 1935 г., когато тази сума става основен капитал на фонда. Заемът носи годишна лихва от 15 000 лева.[1]
Дарява 100 000 лева през март 1938 година на Девическото стопанско училище „Трудолюбие“ при благотворителното дружество „Майка“, с цел основаване на фонд на името на Теодора, а лихвите му се използват за материално подпомагане или издръжка на една бедна, но способна ученичка, по възможност от костурското село Загоричани.[1]
Илия Шотов умира през декември 1939 година във Варна.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Николова, В. „Илия А. Шотов“ // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 7 март 2018.
- ↑ Славов, Слави. Илия Шотов, родът Шотови и Варна, в: Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - III част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2010. с. 81 - 82.
- ↑ Славов, Слави. Илия Шотов, родът Шотови и Варна, в: Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - III част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2010. с. 77.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.
- ↑ Славов, Слави. Илия Шотов, родът Шотови и Варна, в: Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - III част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2010. с. 78 - 80.
