Трети македонски конгрес

Трети македонски конгрес
	Трети македонски конгрес
— конгрес —
Място	София, Княжество България
Дата	3 – 11 ноември 1896 година

Третият македонски конгрес е конгрес на Македонската организация, провел се в София от 3 до 11 ноември 1896 година.

Делегати

Делегати
Дружество	Делегати	Бележка
Белоградчишко македонско дружество	Димитър Негенцов
Бобошевско македонско дружество	Георги Влахов
Бургаско македонско дружество	Христо Станишев
Варненско македонско дружество	Илия Шотов
	Димитър Ляпов
Добричко македонско дружество	Д. Попов
Дупнишко македонско дружество	Наум Тюфекчиев
	Никола Малешевски
Златишко македонско дружество	Георги Чолаков
Кюстендилско македонско дружество	Панталей Баджов
	Бойчо Богоя	заменен от Зафир Стоянов
Новоселско македонско дружество	Христо Дойчинов
Осоишко-саранско македонско дружество	К. Т. Димов
Пещерско македонско дружество	Никола Наумов
Пловдивско македонско дружество	Гаврил Георгиев	заменен от Климент Спространов
Радомирско македонско дружество	Иван Неврокопски
Раховско македонско дружество	Константин Поменов
Самоковско македонско дружество	Лазар Нишков
Свищовско македоно-одринско дружество	Коста Шахов
Силистренско македонско дружество	Димитър Карамфилович
Софийско македонско дружество	Любомир Милетич
	Никола Червениванов
Станимашко македонско дружество	Хр. Георгиев
Трънско македонско дружество	Димитър К. Карадимчев
Шуменско македонско дружество	Яков Янков
Неизвестно македонско дружество	А. П. Сазданов

Конгресът не приема пълномощните на делегатите на разколническото Софийско дружество Никола Иванов и запасен капитан Атанас Дуков.^[1]

Решения

За председател на конгреса е избран генерал Данаил Николаев, а за подпредседател Христо Станишев. Докладът за дейността на Върховния македонски комитет е изнесен от члена му Александър Радев и в него се коментира разцеплението на Софийското дружество на организацията, което убива престижа на делото и се констратира със съжаление:

„

недостолепното поведение, което правителството на България държи по Македонския въпрос... Комитетът счита дипломатическата страна на освободителното дело за изчерпана, като с това делото е поставено на конкретна основа... комитетът не такъв успех е имал по другите страни на освободителното дело: организационната и революционната...^[2]

“

Други двама члена на комитета Димитър Ризов и Андрей Ляпчев се изказват в същия дух. Дейността на комитета е разкритикувана от Коста Шахов, който смята, че причините за неуспехите не са външни, а в част от самия комитет.

Нов Върховен комитет

На последното заседание на 10 ноември от 26 присъстващи делегати 20 гласуват за нов състав на комитета. Избрани членове са:

Останалите кандидати получават под 12 гласа и за попълване на квотата е направен балотаж, на който влизат:

Бележки

↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.
↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 93-94.
↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 104.

[1] Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.

[2] Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 93-94.

[3] Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 104.

[1]

[2]

[3]