Климент Спространов

Климент Спространов
	Климент Спространов
български просветен и обществен деец
Роден	1857 г. Охрид, Османска империя
Починал	18 март 1931 г. (74 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
	Народен представител в:; III ВНС
	Климент Спространов в Общомедия

Климент Ангелов Спространов е български народен представител, масон,^[1] учител, дарител и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.^[2]

Биография

Климент Спространов е роден в град Охрид в 1857 година. Произлиза от известната фамилия Спространови. Баща му Ангел Спространов е участник в Охридското съзаклятие от 1880 - 1881 година, а брат му Евтим Спространов е изтъкнат писател, революционер и общественик. Завършва прогимназия в Охрид и работи там като учител. След Руско-турската война, в 1880 година емигрира в новосъздаденото Княжество България и работи като писар, учител и адвокат в Луковит. Спространов е избран за народен представител в Третото велико народно събрание, което заседава от 19 октомври 1886 до 3 август 1887 година в Търново и избира Фердинанд I за княз на България.^[2]

Около 1892 година Климент Спространов се мести в София, където става касиер в Софийската община.^[2] Там работи заедно с Димитър Джиджев, който се жени за сестрата на Климент – Аспасия.

Взима участие в Третия македонски конгрес, който се провежда в 1896 година в София, като делегат на Пловдив.^[3]

Става член на Славянското благотворително дружество в България, основано в София в 1899 година.^[2]

Климент е един от основателите на фонд „Свети Климент“ в София в 1904 година заедно с брат си Евтим, Антон Кецкаров, Георги Златарев, Стефан Дедов и други видни охридчани. Целта на фонда е да подпомага просветното дело и българските училища в Охрид. Спространов дарява 100 000 лева на фонда, чиито приходи са предназначени и за награди за съчинения на тема Македония и македонската наука. ^[4]

На 4 ноември 1930 година Климент Спространов дарява 20 000 лева на Луковитското училищно настоятелство за основаване на фонд на негово име и на името на покойната му съпруга Иванка Спространова, от чиито приходи ежегодно да се дава награда от 400 лева на ученик или ученичка от основните училища с отличен успех, а останалите лихви да се харчат за учебници и учебни помагала за бедни ученици в същите училища. Дарението е прието и така Спространов става първият благодетел на Луковит. Провъзгласен от Луковитската община за почетен гражданин и улица в града е наречена на негово име и на името на съпругата му.^[2]

Спространов основава още два дарителски фонда: „Климент Спространов“ при Македонския научен институт, чийто капитал е 100 000 лева, и „Цветанка Спространова“ за изграждане дом за училищна трапезария в родния му Охрид, чийто капитал към декември 1929 година е 17 500 лева.^[2]^[5]

Климент Спространов умира на 18 март 1931 година в София.^[2]^[6]

Родословие

Стоян Момиров
(около 1744 - 1815)

Наум Спространов
(1780 - 1850)

Йоан Спространов
(1804 - 1874)

Христо Спространов
(1829 - 1920)

Ангел Спространов
(1831 - 1927)

Петър Спространов
(1834 - 1916)

Ставре Спространов
(1840 - 1930)

Наум Спространов
(1851 - 1887)

Климент Спространов
(1857 - 1931)

Евтим Спространов
(1868 - 1931)

Георги Спространов
(1881 - 1925)

Екатерина Размова
(1870 - 1957)

Анастас Спространов
(1878 - 1938)

Димитър Спространов
(1882 - 1958)

Тома Спространов
(1885 - 1955)

Димитър Спространов
(1897 - 1967)

Георги Спространов
(1915 - 1968)

Тома Спространов
(р. 1941)

Бележки

↑ Богданов, Иван. Синовете на вдовицата: масонство и масони, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1994, стр. 103.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж „Климент и Иванка Спространови“ // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 27 декември 2018.
↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91 – 101.
↑ Македонски преглед, Македонски научен институт, том 21, София, 1994, стр. 8.
↑ Македонски народен неприкосновен капитал // Енциклопедия „Дарителство“. Посетен на 5 февруари 2019.
↑ Парцел 28 // София помни. Посетен на 12 януари 2016.

[1] Богданов, Иван. Синовете на вдовицата: масонство и масони, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1994, стр. 103.

[Дарителството-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж „Климент и Иванка Спространови“ // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 27 декември 2018.

[3] Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91 – 101.

[4] Македонски преглед, Македонски научен институт, том 21, София, 1994, стр. 8.

[ЕД-5] Македонски народен неприкосновен капитал // Енциклопедия „Дарителство“. Посетен на 5 февруари 2019.

[София_помни-6] Парцел 28 // София помни. Посетен на 12 януари 2016.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]