Направо към съдържанието

Коста Шахов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коста Шахов
български общественик и журналист
Роден
Починал
15 август 1917 г. (55 г.)
Учил вСофийски университет
Подпис
Коста Шахов в Общомедия

Константин (Коста) Стефанов Шахов е български общественик, журналист, деец на Младата македонска книжовна дружина и Върховния македоно-одрински комитет, привърженик на Либералната партия (радослависти).[1][2][3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Шахов е роден на 14 април[4] 1862 година в западномакедонския град Охрид. Завършва право в Софийския университет през 1894 година и работи в Русенския окръжен съвет и Русенското околийско управление, а по-късно в Апелативния съд в Русе. Шахов е сред основателите на Младата македонска дружина, автор на нейния Устав и Правилник и активен сътрудник на списанието ѝ „Лоза“. Издава вестниците „Македония“ (1888 - 1893), „Странник“, „Глас македонски“ (1893 - 1898), „Борба за свободата на Македония и Одринско“ (1899), „Борба“ (1905), „Македония“ (1908 – 1912) и други.

През 1892 година запознава Иван Хаджиниколов с Гоце Делчев и спомага за основаването на бъдещата ВМОРО. Шахов е сред основателите на Македонския комитет в 1894 година в София. През ноември 1896 година е делегат от Свищовското македонско дружество на Третия конгрес на организацията.[5] На Четвъртия конгрес на организацията от 1897 година[6] е делегат от Станимашкото дружество.[7] През май 1899 година е делегат на Шестия македонски конгрес от Пещерското дружество,[8] а през април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Русенското дружество.[9]

Шаховъ, К. Имамъ Али Ефенди (Анегдотъ изъ турския животъ). София, Издание на Печатницата на Бр. П. Спиркови, 1895.
Шаховъ, К. Зугра: разказъ изъ живота на македонскитѣ българи 1880-1 г. София, Печатница „Македония“, 1893.

В началото на 1908 година Коста Шахов създава Комитета „Автономна Македония“, който обаче прекратява дейността си след Младотурската революция. Шахов започва да се занимава с продажба на риба в София. Комитетът е възстановен в 1910 година.[10] Според член I на устава му член на комитета може да бъде:

„ всеки, който се интересува от положението на българите в Македония и подпомага борбата им за свободен икономически, просветителен и политически живот[10] “

Комитетът представлява съвкупност от комитети в София и провинцията, които се ръководят от постоянни бюра с двегодишен мандат, начело със столичното бюро. Комитетът представлява малка част от емиграцията, в него няма много авторитетни личности, но разполага с влиятелен орган – „Македония“ и активно проповядва идеята за съживяване на македоно-одринското движение в България.[10]

През ноември 1912 година Шахов редактира излезлия в само няколко броя всекидневник с новини от Балканската война „Балканска зора“.[11]

След влизането на Българската армия в Охрид в 1915 година, Шахов се връща в родния си град и е назначен за председател на областната постоянна комисия. Умира в Охрид на 15 август 1917 година.[12]

Съгражданинът му Петър Карчев описва Шахов като:

„ неуморимият дългогодишен издател на серия от вестници в защита на македонската свобода, които се появяваха, и докато публиката разбереше, че излизат, те успяваха да изгаснат.[13] “

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Шахов, Коста. Едно осветление по нашите работи, в: От София до Костур. Спомени, ИК Синева, София, 2003, стр.38-68.
  2. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 535.
  3. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 378.
  4. ↑ Или на 7 юли според Борис Николов.
  5. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 92.
  6. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 191.
  7. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
  8. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
  9. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  10. ↑ а б в Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 240.
  11. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 457.
  12. ↑ Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 804.
  13. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 143.
Вестници на Коста Шахов
„Македония“ (1888 - 1893) | „Странник“ (1891) | „Македония“ (1888 - 1893) | „Глас македонски“ (1893 - 1898) | „Борба за свободата на Македония и Одринско“ (1899) | „Балкански ек“ (1900) | „Борба“ (1905) | „Македония“ (1908 - 1912) | „Балканска зора“ (1912)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коста_Шахов&oldid=12364540“.