Направо към съдържанието

Димитър Карадимчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Карадимчев
български просветен деец
Димитър Карадимчев и майка му Теофания Узунова-Карадимчева. Фото Димитър Митанов
Роден
Димитър Костадинов Карадимчев
Починал
29 юни 1940 г. (80 г.)
Семейство
Братя/сестриАхил Карадимчев
Лев Карадимчев
ДецаКлимент Карадимчев
Димитър Карадимчев в Общомедия
Фотография на охридски фамилии в освободения Охрид, 1916 г. Според описанието на Марица Карадимчева Тунтева от 1975 г.: „„Овая фотография е напраена „Свети Йоан Канео“, долу кай светенана вода во 1916 год. Нѐ сликаше Димитрия Митан. Първо e баба ми Фания, тука cа стрико ми Димитрия Карадимчев, кога беше кмет на Охрид и мойот татко поп Ахил Карадимчев, кой почина во 1950 год. До него е моята майка Фания Настева на скут я имат моята сестра Наде. Над майка ми простум е брат ми Косте a долу седит мойот друг брат Номче. Мегю нив е брачедами Любица Заричинова. До брат ми е моята стрина Царева од Маргарит Карадимчев. Той Маргарит беше на фронт во Първа светска война. До нейзе е вуйче Ангел Узунов како войник, a пак до ними е тетин Яким Чорбе. До него е Сандре Заричин за до него снаата му Анастасия a до неа Анастасия Чорбева. До нейзе е стрич Димитрия после е тетка ми Делфина, тетка Василикия седната е со внукот Кирил Заричин a до него е сестраму Весела a пак до неа Димче и Иван синои на Делфина и нейзината керка Царева. До нея сум яс Марица Карадимчева Тунтева и до мене е Весела керка на Маргарит Карадимчев.“

Димитър Константинов (Костадинов) Карадимчев е български просветен деец, общественик и деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Димитър Карадимчев е роден на 15 март 1860 година в Охрид, тогава в Османската империя, в семейството на Костадин Карадимчев и Теофана Узунова-Карадимчева. Баща му е виден охридчанин, настоятел на българското училище в града.[1] Димитър Карадимчев става учител. Заминава за Свободна България, където развива широка просветна дейност и е с големи заслуги към културното развитие на знеполския край. С идването на Димитър Карадимчев в Трън се поставя началото и на сценичното изкуство в града, когато около 1880 година се представят едноактни битови сцени, поставяни от Карадимчев.[2]

Той е основател и на печатното дело и периодичния печат в Трън. Карадимчев открива първата печатница в Трън и на 2 януари 1895 година излиза и първият брой на вестник „Ерма“, чиято редакция също е в печатницата. От 1898 до 1899 година Карадимчев издава и печата вестник „Руй“,[2] както и наследника му „Нов Руй“ от 1903 до 1912 година.[3]

Димитър Карадимчев участва активно и в живота на македонската емиграция в България. Делегат е от Трънското македонско дружество на Третия македонски конгрес от ноември 1896 година.[4]

В периода 1912 – 1913 година е кмет на Охрид.[5]

Прогонен от новите сръбски власти, Карадимчев се завръща в Царство България, където отново работи като учител. Към 1933 година преподава френски език в Трънската гимназия.[6]

Умира на 29 юни 1940 година в София.

Синът му, Васил Карадимчев, е македоно-одрински опълченец в нестроева рота на 5 одринска дружина.[7] През Първата световна война е ветеринарен подофицер в нестроева команда при Главно тилово управление. Носител на сребърен медал „За заслуга“.[8]

Внук на Димитър Карадимчев е известният български композитор Борис Карадимчев.[5]

 
 
 
 
Димитър Карадимчев
 
Арса Танчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Костадин Карадимчев
(1831 — 1888)
 
Теофана Узунова
(1839 — 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Карадимчев
(1860 — 1940)
 
Ахил Карадимчев
(1869 — 1950)
 
Лев Карадимчев
(1873 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Климент Карадимчев
(1898 — 1990)
 
Васил Карадимчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Карадимчев
(1933 — 2014)
 
 
 
 
 
  1. Векове, том 5, София, Наука и изкуство, 1976, стр. 182.
  2. а б Известия на държавните архиви, том 68, Наука и изкуство, София, 1994, стр. 286.
  3. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 63.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91 - 101.
  5. а б Стотици се простиха с Борис Карадимчев // Dir.bg, 16 април 2014. Посетен на 14 декември 2018.
  6. Гигов, Тодор. Трънско: минало и съвремие. Аскони-Издат, 2008. с. 181.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 3366.
  8. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 633 а
? кмет на Охрид
(1912 – 1913)
?
? кмет на Охрид
(1916 – ?)
Иван Групчев