Димитър Карадимчев
Димитър Карадимчев | |
български просветен деец | |
Димитър Карадимчев и майка му Теофания Узунова-Карадимчева. Фото Димитър Митанов | |
Роден | Димитър Костадинов Карадимчев
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Братя/сестри | Ахил Карадимчев Лев Карадимчев |
Деца | Климент Карадимчев |
Димитър Карадимчев в Общомедия |
Димитър Константинов (Костадинов) Карадимчев е български просветен деец, общественик и деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Карадимчев е роден на 15 март 1860 година в Охрид, тогава в Османската империя, в семейството на Костадин Карадимчев и Теофана Узунова-Карадимчева. Баща му е виден охридчанин, настоятел на българското училище в града.[1] Димитър Карадимчев става учител. Заминава за Свободна България, където развива широка просветна дейност и е с големи заслуги към културното развитие на знеполския край. С идването на Димитър Карадимчев в Трън се поставя началото и на сценичното изкуство в града, когато около 1880 година се представят едноактни битови сцени, поставяни от Карадимчев.[2]
Той е основател и на печатното дело и периодичния печат в Трън. Карадимчев открива първата печатница в Трън и на 2 януари 1895 година излиза и първият брой на вестник „Ерма“, чиято редакция също е в печатницата. От 1898 до 1899 година Карадимчев издава и печата вестник „Руй“,[2] както и наследника му „Нов Руй“ от 1903 до 1912 година.[3]
Димитър Карадимчев участва активно и в живота на македонската емиграция в България. Делегат е от Трънското македонско дружество на Третия македонски конгрес от ноември 1896 година.[4]
В периода 1912 – 1913 година е кмет на Охрид.[5]
Прогонен от новите сръбски власти, Карадимчев се завръща в Царство България, където отново работи като учител. Към 1933 година преподава френски език в Трънската гимназия.[6]
Умира на 29 юни 1940 година в София.
Синът му, Васил Карадимчев, е македоно-одрински опълченец в нестроева рота на 5 одринска дружина.[7] През Първата световна война е ветеринарен подофицер в нестроева команда при Главно тилово управление. Носител на сребърен медал „За заслуга“.[8]
Внук на Димитър Карадимчев е известният български композитор Борис Карадимчев.[5]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Карадимчев | Арса Танчева | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Костадин Карадимчев (1831 — 1888) | Теофана Узунова (1839 — 1917) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Димитър Карадимчев (1860 — 1940) | Ахил Карадимчев (1869 — 1950) | Лев Карадимчев (1873 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||
Климент Карадимчев (1898 — 1990) | Васил Карадимчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Борис Карадимчев (1933 — 2014) | |||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Векове, том 5, София, Наука и изкуство, 1976, стр. 182.
- ↑ а б Известия на държавните архиви, том 68, Наука и изкуство, София, 1994, стр. 286.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 63.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91 - 101.
- ↑ а б Стотици се простиха с Борис Карадимчев // Dir.bg, 16 април 2014. Посетен на 14 декември 2018.
- ↑ Гигов, Тодор. Трънско: минало и съвремие. Аскони-Издат, 2008. с. 181.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 3366.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 633 а
? | → | кмет на Охрид (1912 – 1913) |
→ | ? |
? | → | кмет на Охрид (1916 – ?) |
→ | Иван Групчев |
- Български революционери от Македония
- Български просветни дейци от Македония
- Български общественици от Македония
- Дейци на Македонските братства
- Български политици от Македония
- Кметове на Охрид
- Дейци на ВМОК
- Трънчани
- Родени в Охрид
- Починали в София
- Български кметове на селища, били под българска власт
- Български имигранти от Македония в София