Свети Йоан Богослов Канео
| „Свети Йоан Канео“ „Свети Јован Канео“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Охрид |
| Посветен на | Йоан Богослов |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Охрид |
| Изграждане | XIII – XIV век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Йоан Канео“ в Общомедия | |
„Свети Йоан Богослов“, известна като „Свети Йоан Канео“ (на македонска литературна норма: „Свети Јован Богослов – Канео“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония. Църквата е една от най-известните в Охрид, разположена на брега на Охридското езеро в рибарската махала Канео, чието име носи.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]На базата на архитектурата и живописта се предполага, че църквата е от края на XIII – началото на XIV век, и че е била католикон – главна църква манастир. Спомената е в документ от 1447 година. В XVII век църквата е запусната и занемарена.[3]
Към 1850 г., църквата е възстановена от местните българи, като отчасти е променена архитектурата и живописта. В началото на XX век са изписани няколко светци и Богородица в главната апсида.
Според местна легенда в тази църква е венчан българският цар Иван Асен II, и затова според тогавашните обичаи едната от трите врати на църквата – северната, през която е излязъл царят е зазидана по-късно.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Като архитектура Свети Йоан Канео е кръстокуполна църква с вписан кръст и тройна апсида. Куполът е осмоъгълен, носен от четири правоъгълни колони с пандантиви.[3] Завършекът му с фронтони на осем страни е необичаен и не е характерен за куполите на църквите в района, а е типичен за арменската архитектура.[4] Долните части на църквата са с каменен градеж, а нагоре е с хоризонтални редове бигор и тухли с богата керамопластична украса и ъглести фронтони.[3]
Живопис
[редактиране | редактиране на кода]
От първоначалните фрески са оцелели само фрагменти.[3] В кубето е на Христос Вседържител, обкръжен от осем ангели. Между прозорците са изображенията на пророците. В горната част на олтара е композицията „Причастие на апостолите“, като ангелите необичайно са в царско облекло. Елемент, характерен за творчеството на Михаил и Евтихий, е декорът на задния план на композициите. Архиереите са представени във фриз от портрети до кръста, като се отличават тези на Свети Климент Охридски и дясно от него на Свети Еразъм Охридски и до него на Константин Кавасила. Патронът на църквата Свети Йоан Богослов е представен в цял ръст.[5][6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Црквата Св. Јован Богослов-Канео // Macedonium. Посетен на 4 април 2014 г.
- ↑ Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 45.
- ↑ а б в г Базайтова, Ралица. Охрид и неговите храмове // Православието.com. Посетен на 6 март 2020 г.
- ↑ Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 46.
- ↑ Цркви во Прва охридска парохија // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-06-20. Посетен на 21 март 2014 г.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 21 март 2014 г.
