Направо към съдържанието

Свети Никола Чудотворец (Охрид)

„Свети Никола“
„Свети Никола“
църквата отвън
църквата отвън
Карта Местоположение в Охрид
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоОхрид
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ВероизповеданиеМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияДебърско-Кичевска
Архиерейско наместничествоОхридско
Изграждане1863 година
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Свети Никола“ в Общомедия

„Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония. Църквата е главна църква на Девета охридска парохия, част от Охридското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2]

Ктиторският надпис над западния вход

Църквата се намира на улица „Спас Банджов“ № 24, на кръстовището с „Партизанска“, в Долна Влашка махала (Търсия). Църквата е издигната от заселилите се в Охрид власи, след унищожаването на Москополе от Али паша Янински, при управлението на Джеладин бег (1800 - 1830). Изградена е в 1863 година при управлението на митрополит Мелетий Преспански и Охридски.[2]

Над западния вход има гръцки надпис:

На Свети Николай този храм се издигна от Долната румънска махала в Лихнида, при архиерейството на Мелетий в годината от Христа 1863.

Над южната врата има втори надпис с текст от Псалмите Давидови 5 (7):

В течение на целия живот имаме нужда от грижа. Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; С благоговение към Тебе ще се поклонят към светия Твой храм.

Църквата е еднокорабна, засводена с два слепи купола. Градена е от камък, а ъглите, покривните венци и петстранната апсида на изток са от бигор.[2] По-късно от западната страна на църквата е изградена училищна сграда, която по-късно е използвана от свещениците. В 2006 – 2009 година са доградени трем и камбанария.[2]

Стенописите са от края на XX век, дело на Драган Ристески от Охрид.[2] Дверите на иконостаса и разпятието вероятно са донесени от изгорената църква в Москополе.[1]

Иконостасът – шест внушителни престолни и празнични икони, е рисуван от Дичо Зограф в 1863 година.[2] От тази година е и иконата Свети Кирил, Свети Климент и Свети Методий – ядрото от композицията Седмочислениците.[3]

  1. а б Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  2. а б в г д е Црква Св. Никола – Долна Влашка маала // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-09-28. Посетен на 27 септември 2017.
  3. Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.