Свети Димитър (Охрид)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
| „Свети Димитър“ „Свети Димитар“ | |
 Църквата от юг | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Охрид |
| Посветен на | Димитър Солунски |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Охрид |
| Изграждане | XIV век |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Димитър“ в Общомедия | |
„Свети великомъченик Димитър“ (на македонска литературна норма: „Свети великомаченик Димитриј“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония.[1][2][3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е разположена близо до Горната порта, преди началото на двора на „Света Богородица Перивлепта“.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Няма точни сведения за времето на изграждането ѝ и съответно в науката има различни предположения. Джордже Мано Зиси датира живописта в края на XIV век и началото на XV век. Радивое Любинкович и Миряна Чорович-Любинкович датират живописта преди 1334 година. Воислав Джурич датира църквата в третата четвърт на XIV век. Цветан Грозданов датира живописта в седемдесетте или осемдесетте години на XIV век.[2]
От по-късни документи се разбира, че църквата е била параклис на манастира „Света Богородица Перивлепта“ и е била част от Първа охридска енория.[2]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е малък еднокорабен храм с голяма тристранна апсида на изток. Размерите са 7,34 m x 4,49 m. Има два входа от южната и от западната страна. Имала е полукръгъл свод, заменен по-късно с покривът е на две води с дървена конструкция, видима отвътре. Вляво и вдясно от апсидата има две различни по големина полукръгли ниши. Правоъгълна ниша има и на северната стена в олтара. Осветлението става през бифора на северната стена и два малки отвора на източната – един в апсидата и един над нея.[2]
Градена е от ломен камък варовик и блокове обработен бигор с декоративна употреба на тухли и парчета керемини свързани с варов хоросан. В южната и в северната стена са взидани и части от мраморни колони и една прозоречна рамка от по-стара, вероятно антична сграда. Венците на фасадите са от три реда тухли, от които средният е зъбчесто поставен.[2]
Живопис
[редактиране | редактиране на кода]
Живописта се придържа към тематичната традиция на охридските еднокорабни църкви. Дело е на двама зограби и качеството ѝ е средно и показва осезателно спадане на нивото на зографското изкуство в Охрид. Първият майстор е изписал стенописите на южната стена и запазените части от апсидата – Възнесение и Христос на риза. Той спазва класическите пропорции, равнотежестта на композициите и сигурния чертеж, докато при втория фигурите са непропорционални, с недобър колорит и беизразни – Успение и Преображение.[2]
В църквата е запазена голяма част от оригиналната живопис. На западната стена в първата зона от юг са Света Параскева и Света Варвара, а от север светците Константин и Елена. Във втората зона над входа е Успение Богородично, а в горната част е Преображение Господне. На северната стена в първата зона е Дейсис, Свети Климент Охридски, Свети Георги, Свети Прокопий, Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат. Във втората зона Влизане в Йерусалим, Разпятие, Мироносците на Христовия грод и Слизане в Ада. В най-горната зона са изобразени пророци в медальони, между които могат да се разпознаят Давид, Соломон и Йеремия. На източната стена, под върха на апсидата оригиналните стенописи са унищожени и има по-нова живопис.[2] В дяконикона около 1840 година Михаил Анагност от Самарина изобразява Мелхиседек.[4] От старата живопис има остатъци от двете страни на апсидата – архангел Гавриил и Богородица от Благовещение. Над конхата е изображението на Христос на риза, а при самия връх по цялата ширина е Възнесение Господне. На южната стена в първата зона е патронът Свети Димитър и вероятно Свети Николай. Във втората зона на южната стена са Рождество Христово, Сретение, която е частично запазена и Възкресение Лазарево, която също е частично запазена.[2]
Иконостас
[редактиране | редактиране на кода]Иконостасът има голям фриз с дейсисна композиция от десет апостола. Двамата липсващи апостоли вероятно са отсечени и вероятно иконостасът е правен за друга охридска църква. Иконостасът завърщва с резбован змийски кръст и Разпятие с размери 230 х 245 х 3 m, което се датира в XV – XVI век.[2] На иконостаса има и четири икони: „Свети Димитър“, „Света Богородица с Христос“, „Исус Христос“, Царски двери от ΧΙΧ век.[5][1][2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 24 август 2015 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к Црква Св. Димитрија // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-09-24. Посетен на 23 септември 2017.
- ↑ Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 64.
- ↑ Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 448.
- ↑ Цркви во Прва охридска парохија // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 21 март 2014 г.
