Свети Георги (Охрид)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
| „Свети Георги“ „Свети Георгиј“ | |
 църквата отвън | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Република Македония |
| Населено място | Охрид |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Охридско |
| Изграждане | 1838 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Георги“ в Общомедия | |
„Свети Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Георгиј“) е възрожденска православна църква в Горна Влашка махала на Охрид, Република Македония. Църквата е част от Охридското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Изградена е в 1838 година върху основи на по-стар храм, като годината е издълбана в камък, вграден в източната стена на храма. В архитектурно отношение е еднокорабна сграда с петстранна апсида на изток със слепи ниши. Градена е от дялан камък, като в подпокривните венци, около вратите и апсидата са от бигор. Във вътрешността има женска църква и слепи куполи, от които средният е на четири колони.[1]
Храмът е изписан в 1889 година. В 1973 – 1983 година Георги (Гьоко) Кръстевски от Охрид я изписва отново. В 1977 година олтарът е изписан от Йонче Симонче от Охрид., По-късно олтарът е изписан отново от Драган Ристески също от Охрид. Покрай църквата в ХХ век от западната и южната страна са изградени затворени тремове. На южната страна, покрай трема, в 1984-5 година е изградена кръщелня с фрески от Драган Ристески.[2][1]
В църквата има голяма колекция на икони от XV – XIX век.[1] Царските двери в църквата са от средата XVI век и са дело на изтъкната художествена работилница, действала на територията на Охридската архиепископия.[3] На дверите е изобразено Благовещение с изписан църковнославянски текст в долната част, от който се разбира, че дверите са изработени по времето на поп Йоан с пари на Стоян.[1] Други произведения от същата работилница са царските двери на „Света Богородица Перивлепта“ - днес в Националния исторически музей в София, дверите от „Големи Свети Врачи“ - днес на иконостаса на „Света Богородица Перивлепта“, дверите от неидентифицирана църква в Охрид - днес в Националния музей в Белград, дверите в „Свети Никола“, дверите от „Свети Пантелеймон“ в Горно Нерези и дверите от „Свети Никола“ в Присовяни.[3]
В интериора на храма ценни са и владишкият престол и амвонът. До втората половина на XX век в двора на храма е имало и училищна страда, изградена в края на XIX век. В XX век на запад и юг са доградени затворени тремове и кръщелня.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Црква Св. Ѓорѓи – Горна Влашка маала, Охрид // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-09-28. Посетен на 27 септември 2017.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ а б Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 145.
