Направо към съдържанието

Свети Пантелеймон (Горно Нерези)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Пантелеймон.

„Свети Пантелеймон“
„Свети Пантелејмон“
Манастирската църква „Свети Пантелеймон“
Манастирската църква „Свети Пантелеймон“
Карта Местоположение в Горно Нерези
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоГорно Нерези
Посветен наПантелеймон
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ВероизповеданиеМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
Архиерейско наместничествоСкопска епархия
Изграждане1164
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Свети Пантелеймон“ в Общомедия

„Свети Пантелеймон“ (на македонска литературна норма: „Свети Пантелејмон“) е средновековен православен манастир, разположен над село Горно Нерези в близост до Скопие, част от византийското историческо наследство в областта.

Съграден е, според надписа над входа на църквата, от император Мануил I Комнин през 1164 година. Манастирската църква съхранява едни от най-забележителните стенописи от 1164 година в стил от епохата на Комнините (1081 – 1185).

Царските двери в църквата са от средата XVI век и са дело на изтъкната художествена работилница, действала на територията на Охридската архиепископия. Други произведения от същата работилница са царските двери на „Света Богородица Перивлепта“ – днес в Националния исторически музей в София, дверите от „Големи Свети Врачи“ – днес на иконостаса на „Света Богородица Перивлепта“, дверите от неидентифицирана църква в Охрид – днес в Националния музей в Белград, дверите в „Свети Никола“, дверите от „Свети Георги“ в Горна Влашка махала в Охрид и дверите от „Свети Никола“ в Присовяни.[1]

Към 1842 година игумен на манастира е архимандрит Серафим Тетовски.[2]

  1. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 145.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 588.