Михаил и Евтихий
Облик
Михаил Астрапас и монахът Евтихий (на гръцки: Μιχαήλ Αστραπάς και Ευτύχιος) са византийски художници от Солун, представители на така наречения Палеологов ренесанс във византийското изкуство. Творчеството на двамата зографи процъфтява от 1294 до 1317 година.[1][2] Сред изписаните от тях църкви са „Света Богородица Перивлепта“ („Свети Климент“) в Охрид (1294 - 1295 г.),[3] „Свети Никита“ в Баняне (преди 1316 г.) и „Свети Георги“ в Старо Нагоричане (1317).[4]
-
Фреска на Константин Кавасила от „Света Богородица Перивлепта“
-
Изгонване на търговците от храма от „Свети Никита“
-
Успение Богородично от „Свети Георги“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Михаил и Евтихий
- ↑ Творештвото на прочуените зографи Михаил и Евтихиј и на сликарите от нивниот круг, архив на оригинала от 20 март 2011, https://web.archive.org/web/20110320025603/http://www.soros.org.mk/konkurs/019/txt07.htm, посетен на 10 август 2009
- ↑ Ohrid - St Kliment // Foundation of the Hellenic World. Посетен на 5 април 2014 г.
- ↑ Св. Ѓорѓи, Старо Нагоричане, Кумановско // Macedonium. Посетен на 5 април 2014 г.