Пещерско македонско благотворително братство
| Пещерско македонско благотворително културно-просветно братство „Гощанов“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | обществена организация |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Пещера, България |
| Езици | български |
Пещерското македонско благотворително културно-просветно братство „Гощанов“ е организация на бежанците от областта Македония, установили се в Пещера.
История
[редактиране | редактиране на кода]На Първия македонски конгрес, провел се в София на 19 – 28 март 1895 година, е основана Македонската организация, която бързо започва да образува клонове в цялата страна. Основано е и дружество в Пещера, което участва активно в дейността на Организацията. На 25 юни 1895 година председател на новоучреденото Пещерско македоно-одринско дружество става Михаил Такев.[1]
На Втория конгрес от 3 до 16 декември 1895 година делегат е Михаил Такев,[2] на Третия конгрес от 3 до 11 ноември 1896 година делегат е Никола Наумов,[3] на Петия конгрес от 26 до 29 юли 1898 година делегат е Александър Людсканов,[4] на Шестия конгрес от 1 до 5 май 1899 година делегат е Коста Шахов,[5] на Седмия конгрес от 30 юли до 5 август 1900 година делегат е Тодор Кърбларов[6] и на Осмия конгрес от 4 до 7 април 1901 година делегат е Андрей Ляпчев.[7]
След Първата световна война дружеството е възстановено като благотворително братство, част от Съюза на македонските емигрантски организации. Братстото носи името на Димитър Гощанов. На 8 януари 1926 година е избрано ново настоятелство на братството в състав Никола Благинов (председател), Марин Анг. Гарджев (секретар касиер), членове съветници са Велик Сивков, Димитър Кръстев и Димитър Кирцадов.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 298.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 261.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (145). София, СМЕО, 29 януари 1926. с. 5.
