Направо към съдържанието

Тодор Кърбларов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Кърбларов
български революционер
Роден

Тодор Кърбларов или Кръбларов е български революционер, деец на Македоно-одринската организация и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е в Търново.[1] Деец е на Македоно-одринската организация. През лятото на 1900 година заедно с Велко Думев и Антон Бузуков инспектира македоно-одринските дружества в Чепино, Батак, Пещера и Брацигово.[2] През юли - август 1900 година е делегат на Седмия,[3] а през април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Търновското дружество.[4]

Кърбларов е сред дейците на ВМОК, които поддържат Вътрешната организация. В 1901 година по идея на Кърбларов се основава вестник „Дело“, който да служи като орган на Станишевия комитет срещу Цончевия.[5] След Горноджумайското въстание през есента на 1902 година заедно с Петър Васков по поръка на Гоце Делчев се опитва да склони поручик Димитър Думбалаков да мине на страната на ВМОРО.[6]

  1. Известия на държавните архиви, том 47. София, Наука и изкуство, 1984. с. 227.
  2. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 302.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  5. Спомени на Гьорчо Петровъ. Материяли за историята на македонското освободително движение. София, печатница П. Глушковъ, Издава „Македонскиятъ наученъ институтъ“, Книга VІІІ, 1927. с. 138-139.
  6. Бурилкова, Ива, Цочо Билярски. От София до Костур. Спомени. София, Синева, 2003. ISBN 954-9983-23-4. с. 102.