Направо към съдържанието

Любомир Милетич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любомир Милетич
български езиковед
Роден
Починал
1 юни 1937 г. (74 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вКарлов университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика, етнография, история
Учил приЛеополд Гайтлер, Ян Гебауер, Франц Миклошич
Работил вСофийски университет
БАН
Семейство
БащаГеорги Милетич
МайкаЕвтимия Милетичева
Братя/сестриСветозар Милетич
Други родниниСветозар Милетич (чичо)
Любомир Милетич в Общомедия

Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век. Работи в сферата на езикознанието и особено диалектологията, етнографията и историята. Милетич е сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт.[1][2] В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида. Използва псевдонима Пълния.[3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Жилищната кооперация, издигната на мястото на къщата на Милетич на улица „Шипка“, в София, където той живее от 1920 година до смъртта си
Плочата на дома му

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Милетич е роден на 1 януари 1863 година в град Щип.[4] Баща му Георги Милетич (от село Мошорин в Унгария) е брат на панслависта и деятел на сръбското национално движение във Войводина Светозар Милетич.[5][6] В средата на XIX век Георги Милетич работи като български учител в различни градове в Македония,[5] между които Велес (1859 – 1861) (където се жени за Евтимия (Евка) хаджи Наумова Попдавова[7] – от рода на велешкия първенец поп Даво, учителка в девическото училище във Велес след 1861 година и майка на Любомир Милетич[8]) и Щип (1861 – 1863).[6]

Различни хипотези търсят корените на рода Милетич в Хърватия, България, Босна и на други места.[9] Според сръбски автори дядото на Георги Милетич се казва Аврам и е родом от Кача в Южна Бачка.[9][10] В българската литература за дядо на Георги Милетич се посочва Миле войвода от Одринско.[11][12] Самият Любомир Милетич израства с убеждението, че именно Миле войвода е неговият прадядо и дори предприема през 1913 г. пътуване до Одрин, за да намери махалата Киреч и да узнае нещо повече за рода си.[12]

Образование

[редактиране | редактиране на кода]

В средата на седемдесетте години на XIX век семейството се премества в София, където Любомир Милетич посещава основното и класно училище.[7][12] С избухването на Сръбско-турската война (1876) Георги Милетич постъпва в четата на Панайот Хитов, а сина си изпраща да доучва в Нови Сад и Загреб.[12] В 1882 година в Загреб Любомир Милетич завършва класическата гимназия.[13][14] Впоследствие със стипендия от Министерството на народната просвета следва славянска филология в Загреб и Прага, като завършва в 1885 година.[14]

Учен

[редактиране | редактиране на кода]

От 1885 година е отново в София като става първо учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. е преподавател в Софийското висше училище (от 1904: Софийски университет) и професор по славянска филология.

През 1898 година е приет за член на Българското книжовно дружество. През 1926 година е избран за председател на БКД, вече преименувано на Българска академия на науките. Той остава на този пост до смъртта си. Любомир Милетич има и голяма заслуга при създаването и развиването на Македонски научен институт (МНИ). От 1928 до 1937 г. Любомир Милетич е също председател на МНИ.

За третата годишнина от кончината на Милетич Никола Коларов пише:

„ Неговото име, остана най-тесно свързано с освободителната борба на македонските българи. Милетич бе неотлъчно свързан с тази борба. Той болезнено изживяваше всички страдания, които се изсипаха върху нещастното българско население в Македония, което в една неотстъпна и величава борба, всичко пожертвува за правдата и свободата. В тая борба той бе най-големата духовна сила. На нея той посвети най-големата част от живота си. И остави паметници, които сами по себе си са паметници на творческия дух и несломимата воля на македонския българин. Монументалният Македонски дом, Македонският научен институт, Македонски преглед, спомените на македонските революционери и др. са дела, с които професор Милетич украси своя земен път[15] “

На 4 септември 1958 година вестник „Македонска трибуна“ отпечатва речта на Асен Аврамов при откриване на конгреса на „Македонската патриотическа организация“ (МПО) в която казва следното за професор Милетич: „Професор Любомир Милетич нарече нареждането на Иван Михайлов по повод сърбофилския преврат от 19.05.1934 г. в София венец на героичните дела на ВМРО. Именитият наш професор схвана много правилно от какво политическо и национално значение бе факта, че нито един изстрел не се даде срещу българската войска от хората и съмишлениците на ВМРО. Това бе изрично нареждане на Иван Михайлов.“[16]

Морският нос Любомир Милетич на остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван на Любомир Милетич[17].

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Изпълнителният комитет на Македонските братства в България. Втори прав Никола Стоянов, втори седнал Иван Каранджулов, трети седнал Любомир Милетич, 30 септември 1919 г.
Корица на „La Macédoine Bulgare“, София, 1918.

Любомир Милетич оставя повече от 400 труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Редактор е на поредицата „Материали за историята на македонското освободително движение“ (1925 - 1931), един от най-ценните източници за историята на Вътрешната организация и Илинденско-Преображенското въстание, в която са публикувани спомените на видни войводи и водачи на ВМОРО. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като За Тракия, Родна Тракия, В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой, История на Гюмюрджинската република, Разорението на тракийските българи през 1913 година, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията преживяна от тракийските българи през 1913 година. Други трудове са:

За него

[редактиране | редактиране на кода]
  • Романски, Ст. Любомиръ Милетичъ. София, Държавна печатница, 1940.
  • Мурдаров, Вл. Любомир Милетич. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1987.

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
Миле
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Симо Милетич
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Светозар Милетич
(1826 — 1901)
 
 
 
Георги Милетич
(1837 — 1909)
 
Евтимия Милетичева
(1837 — 1909)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Милетич
(1863 — 1937)
 
Светозар Милетич
(1871 — 1913)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  2. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 322.
  3. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617.
  4. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 293-294.
  5. ↑ а б Markev B., Miletic, Ljubomir в Enciklopedija Jugoslavije, Zagreb, 1965
  6. ↑ а б Милетич, Георги (Джордже) в Енциклопедия България, Издателство на БАН
  7. ↑ а б Кънчов, Васил. Сегашното и недавното минало на град Велес
  8. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 415.
  9. ↑ а б Мулутиновић К., Светозар Милетић, „Нове Европе“, Загреб, 1939, стр. 5 – 6
  10. ↑ Петровић Н., Светозар Милетић, Белград, 1958, стр. 7 – 9
  11. ↑ Дамянов С., Любомир Милетич и неговите проучвания за българите в Седмиградско и Банат в Милетич Л., Изследвания за българите в Седмиградско и Банат, Издатество „Наука и изкуство“, София, 1987
  12. ↑ а б в г Романски (1940), стр. 82 – 83, 85 – 86
  13. ↑ Мурдаров (1987), стр. 121 – 122
  14. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  15. ↑ Коларовъ, Н. Д-р Любомиръ Милетичъ // Илюстрация Илиндень 6 (116). Илинденска организация, Юний 1940. с. 1 - 2.
  16. ↑ Радовски, Александър. Македонският въпрос и Държавна сигурност. Песни за Македония. Велико Търново, Фабер, 2021. ISBN 978-619-00-1311-2. с. 10,13,14.
  17. ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Miletich Point
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „България“         Портал „България“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Любомир_Милетич&oldid=12285013“.