Македонско дружество „Единство“
| Македонско дружество „Единство“ | |
 Протокол от първото заседание | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна организация |
| Основана | 1895 г., Дупница, Княжество България |
| Закрита | 1903 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Дупница |
| Езици | български |
Македонското дружество „Единство“ е българска организация, основана в Дупница на 26 февруари 1895 година с цел подпомагане българското население в Македония, останала под османска власт след 1878 година.
История
[редактиране | редактиране на кода]Останала в Княжество България след 1879 година, Дупница приема много бежанци от съседните, останали в Османската империя, български селища. Още в 1879 година в града се основава Благотворително дружество, което има за цел „материалното подпомагане, без разлика на вяра и народност, на всичките жители на Дупницкий окръг“. Настоятелството се обръща за помощ към обществеността и страната. До началото на март 1880 година в дружеството постъпват 10 000 франка, отпуснати от правителството за храна на най-бедните бежанци, 15 денка дрехи от Софийското благотворително дружество, 732 гроша от Берковица, изпратени чрез председателя на окръжния съд Иван Вазов.[1]
1895 – 1903 година
[редактиране | редактиране на кода]Македонското дружество „Единство“ е основано на 26 февруари 1895 година. Сред учредителите и са Никола Падарев, Иван Атанасов – Инджето, Спас Харизанов, Андон Божков, Константин Кондов, Никола Малешевски и Никола Лазарков.[2]
От ноември 1895 до април 1896 година председател на дружеството е Иван Козарев.[3] Костадин Змияров е председател през 1896 година,[4] Димо Хаджидимов е подпредседател, Христо Данаилов е касиер, Никола Падарев, деловодител, Иван Атанасов – Инджето, Коста В. Сарафов, Кочо Муструка и Александър Божков – членове.[5]
През 1898 година новото ръководство е в състав Костадин Змияров – председател, Никола Падарев – подпредседател, Христо Данаилов – касиер, Александър Георгиев (Младжов) – деловодител, Иван Чапрашиков, Никола Шейтанов, Андон Божков и Иван Димитриев (Димитров) – съветници.[6]
През 1899 година дружеството е в състав Костадин Змияров – председател, Никола Падарев – подпредседател, Христо Данаилов – касиер, Александър Георгиев Младжов – деловодител, Иван Чапрашиков, Никола Шейтанов, Андон Божков и Иван Димитров – съветници.[7]
По-късно същата година дружеството има нов състав – Георги Панчаревски – председател, Яне Сандански – подпредседател, Димо Хаджидимов – деловодител, Христо Данаилов – касиер, съветници Д. Давидов и Георги Зашов.[8]
След 1918 година
[редактиране | редактиране на кода]След Първата световна война дружеството е постепенно възстановено и на 19 март 1922 година е официално присъединено към Съюза на македонските емигрантски организации. Името на организацията е Македонско благотворително братство „Гоце Делчев“, а неин ръководител е Васил Сапунджиев.[9] Делегати от братството на обединителния конгрес на МФЕО и СМЕО от януари 1923 година са Петър Бабамов, Сава Теофилов, Васил Сапунджиев и Цано Иванов.[10] На 15 април 1923 година в Дупница е свикан протестен митинг от македонското братство срещу извършеното в Кралство СХС Гарванско клане и подписването на Нишкото споразумение от страна на правителството на БЗНС.[11] Същата година вече действа и Македонското младежко дружество „Даме Груев“ с председател Никола Коларов, като участва в организирането на конференция на македонските младежи в града между 21 и 22 юли 1923 година.[12]
На 19 януари 1926 година на общо събрание на братството е избрано ново ръководство в състав Иван Трифонов (председател), Борис Димитров (подпредседател), Кирил Бакалов (секретар касиер),а членове съветници са Григор Стоянов, Андон Атанасов, Михо Арнаудов и Стоян Попмихайлов.[13]
След 1927 година председател на братството е Емануил Ляпчев.[14] Към 1933 година братството развива активна дейност, а в избраното ново ръководство от същата година влизат Емануил Ляпчев – председател, Васил Сапунджиев, Петър Гьозлиев, Милан Насев, Борис Георгиев, П. Кривенов и Христо Шуманов. За членове на контролната комисия са избрани Аспарух Измирлиев, Теодоси Евтимов и Иван Пляков.[15]
На 5 ноември 1933 година в Дупница е създадено и Македонско женско благотворително дружество към Македонския женски съюз с председателка Зл. Додова, подпредседател – Ас. Маркова, секретар – Сл. Григорова, касиер – Елен Христачкова, съветнички М. Ляпчева, Ф. Кривенова и З. Симеонова.[16]
След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година дейността на организациите постепенно замира. Неин председател през 1941 година е Борис Кузманов.[17]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Христо и Тодор Данаилови като участници в Илинденското въстание -
Войводите Иван Атанасов – Инджето, Кръстьо Захариев, Кочо Муструка с легалните дейци Никола Малешевски, Георги Христов, Михал Христов и неизвестен англичанин в Дупница -
![Спиро Костов, Борис Сарафов, Тодор Матров, Кочо Муструка, Кочо Лютата, Никола Малешевски, д-р Петчеревски, Михаил Христов и Велко.[18]](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5e/BASA-1947K-1-147.jpg/120px-BASA-1947K-1-147.jpg)
Спиро Костов, Борис Сарафов, Тодор Матров, Кочо Муструка, Кочо Лютата, Никола Малешевски, д-р Петчеревски, Михаил Христов и Велко.[18] -
Македонската младежка организация в Дупница, 1920-те
![Спиро Костов, Борис Сарафов, Тодор Матров, Кочо Муструка, Кочо Лютата, Никола Малешевски, д-р Петчеревски, Михаил Христов и Велко.[18]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:BASA-1947K-1-147.jpg)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пандев, Константин. Начало на македоно-одринското движение в България (1879–1894) // Академик Христо А. Христов : Изследвания по случай 60 години от рождението му. София, Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 239.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 19.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 35, 48.
- ↑ Дупница през вековете, Дупница, 2013, с.48
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 49.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 51.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 89.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 93 – 94.
- ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 439.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 443.
- ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 448.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (145). София, СМЕО, 29 януари 1926. с. 3.
- ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 452 – 453.
- ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 455.
- ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 456.
- ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 462.
- ↑ ЦДА, ф.1947к, оп.1, а.е. 147, л.1
