Георги Панчаревски
| Георги Панчаревски | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Партия | Българска работническа социалдемократическа партия Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) |
Георги Димитров Панчаревски или Паничеравски е български комунист и революционер, деец на Македоно-одринската организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 август 1870 година[1] в Панчарево, Дупнишко, тогава в Османската империя. Панчаревски работи като учител в село Бистрилица и други села от околността. Член е на Чипровската организация на БРСДП от 1897 година.[2] Член е на БРСДП (т. с.) и на Учителската социалдемократическа организация.[1]
Панчаревски е деец и на Македоно-одринската организация в Дупница. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Каваклийското дружество.[3]
Близък е с Гоце Делчев, Димо Хаджидимов и Гьорче Петров. Влиза в Македония с четите на Яне Сандански и Илия Кърчовалията из Пирин, Боздаг и Алиботуш. В 1903 година участва в Илинденското въстание.[1] Секретар е на градския комитет на БРСДП (т. с.) в Дупница.[4]
В 1913 година е кандидат от БРСДП (т. с.) на изборите за XVI обикновено народно събрание от Кюстендилски окръг, а в 1914 година е кандидат на партията на изборите за XVII обикновено народно събрание от Струмишки окръг.[5]
От 3 октомври 1920 до 23 ноември 1923 година е общински съветник на град Дупница. Умира на 8 юни 1948 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Горанова, Маргарита. Септемврийското антифашистко въстание 1923: документи и материали. Партиздат, 1973. с. 382.
- ↑ Николов, Петко. История на Чипровската организация на БКП, 1895 - 1985. Партиздат, 1985. с. 36.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 261.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 342.
- ↑ Българска комунистическа партия. Документи на централните ръководни органи. Том 7: 1913 - 1914. София, Партиздат, 1989. с. 207, 492.
