Направо към съдържанието

Костадин Змияров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Костадин Змияров
български юрист
Змияров със семейството си
Роден
Починал
неизв.

Костадин Змияров е български юрист и общественик, стамболовист[1], деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Роден е в град Струмица, тогава в Османската империя.[2] Завършва Габровската гимназия.[3]

На 21 ноември 1895 година влиза в ръководството на Македонско дружество „Единство“ в Дупница като подпредседател, а в края на 1896 година е вече председател. На този пост остава до 6 юни 1899 година. Участва в Дупнишката благотворителна комисия близка до ВМОК на Михайловски и Цончев, която на 4 ноември 1902 година се реорганизира в комитет, на който Змияров е подпредседател. Същата година участва в среща за помирение на двете крила в Дупница.[4]

По-късно е военен следовател към Седма пехотна рилска дивизия.[5] Женен е за Елисавета, основател на първото женско благотворително дружество „Надежда" в Дупница.[6] Синът му, Борис, през Балканската война загива на фронта като офицер, в 51-ви пехотен полк.[7]

  1. Георгиев, Георги. Борби за освобождението на Македония, в: История на Дупница и Дупнишко, София, 2015, с. 289
  2. НЧ „Ген. Георги Тодоров“ и военно-патриотичните организации в Дупница почетоха паметта на подпоручик Борис Змияров, 08.10.2016 г., zadupnitsa.com
  3. Меджидиев, Асен. История на град Станке Димитров (Дупница) и покрайнината му от XIV в. до 1912-1963 г. София, Отечествен фронт, 1969. с. 90.
  4. Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 35, 49, 50, 93, 217, 227.
  5. Тържественост и разочарования на 6 май в Дупница, 06.05.2018 г., kamerton.news
  6. Възстановиха паметната плоча на подпоручик Борис Змияров, 9 октомври 2012 г., dariknews.bg
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 24