Аспарух Измирлиев
| Аспарух Измирлиев | |
| български революционер | |
| Роден | Аспарух Андонов Измирлиев
1881 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Райна Измирлиева |
| Други роднини | Димитър Измирлиев (чичо) Иван Измирлиев (чичо) Тома Измирлиев (братовчед(ка)) Христо Смирненски (братовчед(ка)) Надежда Измирлиева (братовчед(ка)) Екатерина Паница (братовчед(ка)) Невена Измирлиева (братовчед(ка)) |
Аспарух Андонов Измирлиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1881 година в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя. Работи като майстор-сладкар в семейната сладкарница.[2] Взима активно участие в националноосвободителните борби на българите в Македония и става член на ВМОРО.[1] Арестуван е от турските власти заради пробългарската си дейност и лежи в Беяз куле.[1]
В 1903 година, по поръчение на Аспарух и по скици на чичо му Димитър, сестрата на Аспарух Райна извезва червеното копринено знаме на четата на Кръстьо Асенов, под което се сражава в Илинденско-Преображенското въстание.[3][4]
След въстанието се провежда околийски конгрес в Кукуш в 1904 година край Арджанското езеро, на който е избрано ново ръководство на ВМОРО, в което влизат Дино Кирлиев, Йордан Икономов, Аспарух Измирлиев, Гоце Имов, Никола Петров, Тено Цървениванов, Вангел Казански и Христо Янков.[5] В 1907 година Аспарух Измирлиев отново е арестуван от турските власти, заради дейността си в Кукушкия революционен комитет, но по-късно е оправдан и освободен.[6]
По-късно се установява в Дупница. През 1933 година влиза в контролната комисия на ръководството на Дупнишкото македонско братство.[7]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Митре Костов Измирлията | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Измирлиев | Мария (Марча) Арабаджиева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Измирлиев (около 1860 – ?) | Елисавета Попанастасова (1871 – 1951) | Димитър Измирлиев (1866 – 1943) | Катерина Хаджидельова (около 1866 – ?) | Христо Хаджидельов (? – 1901) | Магда Кехайова | Иван Измирлиев (около 1856 – 1913) | Рушка Шишкова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Аспарух Измирлиев (1881 – ?) | Янаки Илиев (1881 – 1941) | Райна Измирлиева (1884 – 1949) | Мария Измирлиева (1891 – ?) | Тома Измирлиев (1895 – 1935) | Христо Смирненски (1898 – 1923) | Надежда Измирлиева (1901 – 1993) | Тодор Димитров (1896 – 1925) | Антон Измирлиев (1904 – 1964) | Екатерина Паница (1882 – 1967) | Тодор Паница (1879 – 1925) | Невена Измирлиева (ок. 1885 – ок. 1942) | Георги Тодоров | Магдалина Измирлиева | Борис Бумбаров (1896 – 1959) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Веселин Измирлиев (1929 – 1985) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, 1955. с. 298.
- ↑ Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, 1955. с. 82.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 205.
- ↑ Караславов, Георги. Христо Смирненски: биографичен очерк. София, Български пистел, 1967. с. 16.
- ↑ Гошев, Петър. Революционното движение в град Кукуш от 1903 до 1913 година // Македонски преглед 30. София, Македонски научен институт, 2001. с. 112.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 221-222.
- ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 455.
