Направо към съдържанието

Иван Измирлиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Измирлиев
български учител
Роден
Иван Христов Измирлиев
1856 г.
Починал
1913 г. (57 г.)
Семейство
Братя/сестриДимитър Измирлиев
ДецаЕкатерина Паница
Невена Измирлиева
Други родниниРайна Измирлиева (племенница)
Тома Измирлиев (племенник)
Христо Смирненски (племенник)
Надежда Измирлиева (племенница)

Иван Христов Измирлиев е български общественик и учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.

Роден е около 1856 година[1] в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Брат е на бащата на Христо Смирненски Димитър Измирлиев. Остава сирак като малък. Учи в българското училище в родния си град при Димитър Миладинов. По-късно сам работи като български учител в Кукуш. След това напуска учителстването и отваря бакалница, а впоследствие и гостилница. Общински съветник.[2][3]

Женен е Рушка Шишкова, от рода на Станиш Хаджихристов; техни деца са Екатерина Паница, Невена Измирлиева, Магдалина Измирлиева, Георги и Костадин Измирлиеви.[1]

Загива в 1913 година по време на Междусъюзническата война – не успява да напусне навреме Драма, където живеел при зет си Тодор Паница, и е убит при навлизането на гръцките войски.[4]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митре Костов Измирлията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Измирлиев
 
Мария (Марча) Арабаджиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Измирлиев
(около 1860 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Попанастасова
(1871 – 1951)
 
Димитър Измирлиев
(1866 – 1943)
 
Катерина Хаджидельова
(около 1866 – ?)
 
Христо Хаджидельов
(? – 1901)
 
Магда Кехайова
 
 
 
Иван Измирлиев
(около 1856 – 1913)
 
Рушка Шишкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспарух Измирлиев
(1881 – ?)
 
Янаки Илиев
(1881 – 1941)
 
Райна Измирлиева
(1884 – 1949)
 
Мария Измирлиева
(1891 – ?)
 
Тома Измирлиев
(1895 – 1935)
 
Христо Смирненски
(1898 – 1923)
 
Надежда Измирлиева
(1901 – 1993)
 
Тодор Димитров
(1896 – 1925)
 
Антон Измирлиев
(1904 – 1964)
 
Екатерина Паница
(1882 – 1967)
 
Тодор Паница
(1879 – 1925)
 
Невена Измирлиева
(ок. 1885 – ок. 1942)
 
Георги Тодоров
 
Магдалина Измирлиева
 
Борис Бумбаров
(1896 – 1959)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Измирлиев
(1929 – 1985)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. а б ДАА, фонд 246К, опис 9, а.е. 490, л. 79 гръб – 80. В кукушката екзархийска енорийска книга от края на 1906 или началото на 1907 година е записан като 50-годишен, вдовец.
  2. Караславов, Георги. Христо Смирненски, Български писател, София, 1967, стр. 13.
  3. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 402.
  4. Караславов, Георги. Книга за Смирненски и Вапцаров. София, Български писател, 1971. с. 46.