Радомирско македонско благотворително братство
Радомирско македонско благотворително братство | |
Информация | |
---|---|
Тип | обществена организация |
Положение | несъществуваща |
Седалище | Радомир, България |
Езици | български |
Радомирското македонско благотворително братство е организация на бежанците от областта Македония, установили се в Радомир.
История
[редактиране | редактиране на кода]На Първия македонски конгрес, провел се в София на 19 – 28 март 1895 година, е основана Македонската организация, която бързо започва да образува клонове в цялата страна. Основано е и дружество в Радомир, което участва активно в дейността на Организацията. На Втория конгрес от 3 до 16 декември 1895 година делегат е Иван Неврокопски,[1] на Третия конгрес от 3 до 11 ноември 1896 година делегат отново е Иван Неврокопски,[2] на Четвъртия конгрес от 15 до 21 юни 1897 година делегат е Георги Стойов,[3] на Петия конгрес от 26 до 29 юли 1898 година делегат е учителят Константин Кюркчиев,[4] на Шестия конгрес от 1 до 5 май 1899 година делегат е отново Иван Неврокопски,[5] делегат и на Осмия конгрес от 4 до 7 април 1901 година.[6]
След Първата световна война дружеството е възстановено като благотворително братство, част от Съюза на македонските емигрантски организации. На 7 март 1926 година на годишно събрание е избрано ръководство в състав Анастас Неофитов (председател), Ан. Стоянов (подпредседател), Ан. Златков (секретар), Мико Станойков (касиер), а съветници са Никола Кочов, Петър П. Кимев и Коста Станчев. В контролната комисия влизат Георги Табаков, Васил Владимиров и Димитър Шатев.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106 - 107.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 261.
- ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (151). София, СМЕО, 19 март 1926. с. 3.