Направо към съдържанието

Георги Маджаров (просветен деец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Маджаров.

Георги Маджаров
български просветен деец
Роден
Починал
1925 г. (54 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Семейство
Братя/сестриОлга Маджарова

Георги Попиванов (Иванов) Маджаров (изписване до 1945 година: Георги попъ Ивановъ Маджаровъ) е български просветен деец от Македония.

Роден е в село Негован, Лъгадинско. Той е син на архимандрит Иван (Йона) Маджаров, български архиерейски наместник в Солун и брат на революционера Лазар Маджаров. В 1889 година завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия.[1]

Установява се в Радомир, България, където е дългогодишен учител и директор на местната гимназия. В 1895 година е основател на читалище „Напредък“ в града.[2] В Радомир е активист на Народната партия.[3] Деец е на Македонската организация - през 1897 година е делегат от Радомирското дружество на Четвъртия македонски конгрес.[4]

За отличия и заслуги през Първата световна война, Георги Маджаров е награден с орден „За заслуга“.[5]

Умира в 1925 година в Радомир. Името му носи улица в града.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Маджаров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Маджаров
(? – 1870)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йона Маджаров
(1849 – 1911)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо (Точо) Маджаров
(? – 1886)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Маджаров
(1870 – 1925)
 
Лазар Маджаров
(1872 – 1907)
 
Владимир Маджаров
(1883 – 1917)
 
Олга Маджарова
(1887 – 1974)
 
Иван Караджов
(1885 – 1934)
 
Светослав Маджаров
(1893 – 1915)
 
 
Атанас Маджаров
(1881 – 1935)
 
 
  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  2. Представят книга за читалище Напредък в Радомир по случай 120 годишния юбилей // Tok.bg, 14 октомври 2015 г. Посетен на 15 януари 2016.[неработеща препратка]
  3. Митев, Йоно. Вътрешната политика на България през капитализма 1878 – 1944. София, Издателство на БАН, 1980. с. 132.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106-107.
  5. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 144-145