Направо към съдържанието

Олга Маджарова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Олга Маджарова
българска просветна деятелка от Македония
Родена
1887 г.
Починала
1974 г. (87 г.)

Учила вСолунска българска девическа гимназия
Семейство
БащаЙона Маджаров
Братя/сестриЛазар Маджаров
Георги Маджаров
СъпругИван Караджов

Олга Иванова Маджарова, по съпруг Караджова, е българска просветна деятелка от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Олга Маджарова е родена през 1887 година в село Негован, Лъгадинско, тогава в Османската империя, в семейството на възрожденския деец Иван (Йона) Маджаров. През 1904 година завършва с четиринадесетия випуск на Солунската българска девическа гимназия „Свето Благовещение“.[2] Отдава се на учителската професия. През учебната 1905-1906 година преподава в Сярското българско педагогическо училище.[3][4] През януари 1909 година е избрана в настоятелството на Българско благотворително женско дружество „Вяра, надежда и любов“ в Солун.[5]

След Междусъюзническата война от 1913 година се установява в град Горна Джумая. Женена е за учителя-революционер Иван Караджов.

Умира през през 1974 година в София.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Маджаров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Маджаров
(? – 1870)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йона Маджаров
(1849 – 1911)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо (Точо) Маджаров
(? – 1886)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Маджаров
(1870 – 1925)
 
Лазар Маджаров
(1872 – 1907)
 
Владимир Маджаров
(1883 – 1917)
 
Олга Маджарова
(1887 – 1974)
 
Иван Караджов
(1885 – 1934)
 
Светослав Маджаров
(1893 – 1915)
 
 
Атанас Маджаров
(1881 – 1935)
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. Отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927, стр. 97.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 166.
  3. Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 495.
  4. Янкуловъ, Ев. Бивши учители в Сѣръ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.
  5. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 319.