Анастас Неофитов
| Анастас Неофитов | |
| български просветен деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1946 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Анастас (Наце) Неофитов Богданов е български просветен деец от Македония и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Анастас Неофитов е роден на 15 май 1874 година в Тетово, тогава в Османската империя. Завършва шестия випуск на педагогическия курс към Солунската българска мъжка гимназия през 1894 година.[1][2] Влиза във ВМОРО,[3] като през 1895 година е ръководител на Тетовския комитет на организацията.[4][5] През 1905 година е главен учител в Крива паланка.[6] През учебната 1914—1915 година е учител в Гюмюрджинската прогимназия.[7]
През 1926 година е председател на Радомирското македонско благотворително братство.[8]
Брат му, Панайот Неофитов Богданов, като запасен подпоручик в Шестдесет и трети пехотен полк загива на фронта през Първата световна война в 1918 година.[9]
Негов син е Иван Неофитов, адвокат в София, след Деветосептемврийския преврат в 1944 година осъден по процеса на Седмия върховен състав на Народния съд.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 60.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
- ↑ Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 19.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 103.
- ↑ Ф. 808; 3130 док.; 1889...1950 г.; 1-2 инв. оп.; пост. 1983 г.
- ↑ ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 2070, л. 20–22
- ↑ Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915 Стайко Трифонов, Глава II. Административна уредба и управление на Западна Тракия. 128 стр.
- ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (151). София, СМЕО, 19 март 1926. с. 3.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 332, л. 59
- ↑ ЦДА, ф. 1449 к, оп. 1, а. е. 202, л. 114–115
