Лазар Нишков

Лазар Нишков
	Лазар Нишков
български военен
	Майор Нишков с част от дружината на 7-а рилска дивизия, ноември 1912 година пред околийското управление в Мехомия
Роден	1854 г. (стар стил) Долно Драглища, Османска империя
Починал	20 октомври 1938 г. (84 г.) София, Царство България
Учил в	Национален военен университет
	Лазар Нишков в Общомедия

Лазар Костов (Константинов) Нишков е български революционер, учител и военен деец, полковник.^[1]

Биография

Лазар Нишков е роден в 1854 или на 4 май 1856 година^[2] в разложкото село Долно Драглища във виден род – чичо му е революционерът Михаил Нишков, а дядо му хаджи Никола Нишков е кмет на селото. Учи в Добърско при чичо си Анания. В 1874 – 1875 година учи в Пловдивската гимназия, а от 1875 година е учител в разложкото село Белица. На 26 октомври 1875 година се жени за Магда Николова Чолакова от родното си село. Участва в подготовката на въстание в 1876 година.^[1] При разкриването на революционните комитети в Разлога, Нишков е арестуван и затворен в Неврокоп, откъдето успява да се освободи чрез откуп. В 1877 година е учител в Мехомия.^[3]

След Руско-турската война от 1878 година учи във Военното училище в Пловдив, Източна Румелия, и след завършването си в 1880 година служи в Самоков, България. В 1885 година е командирован в Одеса на специализация. При избухването на Сръбско-българската война се завръща в България и оглавява пехотна дружина от Втори пехотен струмски полк. Награден е за орден „За храброст“.^[3]

Участва активно в дейността на Македоно-одринската организация. Делегат е на Втория (1895),^[4] Третия (1896)^[5] и Осмия македоно-одрински конгрес от Самоковското дружество.^[6]

В Балканската война в 1912 година майор Нишков командва две опълченски дружини, които охраняват границата при Самоков. През Първата световна война командва дружина, охраняваща железопътната линия София – Червен бряг – Горна Оряховица. След войната е произведен в полковник и минава в запаса. Установява се в София. В края на живота си пиши спомени.^[7] Автор е на „Струмский полк във войната и преврата (1885 – 1886)“.^[3] От 5 август 1920 г. е в Опълчението.

Умира на 20 октомври 1938 година.^[1] Името му носи улица в град Разлог.

Военни звания

Подпоручик (30 август 1880)
Поручик (30 август 1883)
Капитан (24 март 1886)
Майор (5 август 1892)
Подполковник ?
Полковник (30 януари 1920)

Родословие

Геро от Ниш

Лазар Геров

Минка Тончова

Никола Нишков
(1802 – 1879)

Коста Нишков
(1830 – 1903)

Анания Нишков
(1850 – ?)

Кадифа

Михаил Нишков
(1843 – 1887)

Серафим Нишков
(1855 – ?)

Рада Нишкова
(1858 – ?)

Магда Чолакова
(? – 1915)

Лазар Нишков
(1854 – 1938)

Писа Нишков
(1876 – 1959)

Иван Нишков
(1880 – 1931)

Мария Нишкова
(1878 – 1900)
учителка

Венера Нишкова
(1882 – 1906)

Тома Маноилов
(? – 1913)

Невена Нишкова

Райко Даскалов
(1886 – 1923)

Михаил Нишков
(1908 – 1977)

Константин Муравиев
(1893 – 1965)

Добринка Муравиева
(1904 – ?)

Светла Даскалова
(1921 – 2008)

Бележки

↑ ^а ^б ^в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 52.
↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 351.
↑ ^а ^б ^в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 53.
↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 54.
↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 92.
↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
↑ Моето отдавнашно и скорошно минало. Спомени на запасния полковник Лазар Костов Нишков от село Долно Драглище. с. 9 – 84 В: Поборнически времена. Спомени за близкото минало на град Разлог. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК „Ирин Пирин“, 2007, 230 с.

[ЕПК2_52-1] а ^б ^в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 52.

[2] Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 351.

[ЕПК2_53-3] а ^б ^в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 53.

[4] Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 54.

[5] Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 92.

[6] Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.

[7] Моето отдавнашно и скорошно минало. Спомени на запасния полковник Лазар Костов Нишков от село Долно Драглище. с. 9 – 84 В: Поборнически времена. Спомени за близкото минало на град Разлог. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК „Ирин Пирин“, 2007, 230 с.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]