Шуменско македонско благотворително братство
| Шуменско македонско благотворително братство | |
 Устав от 1925 година | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна и революционна организация |
| Основатели | Петър Драгулев (пръв) |
| Основана | 1895 година |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Шумен |
| Езици | български |
Шуменското македонско дружество е местно дружество на Македоно-одринската организация в град Шумен, Княжество България,[1] по-късно част от Съюза на македонските емигрантски организации.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]На Първия македонски конгрес, провел се в София на 19 – 28 март 1895 година, е основана Македонската организация, която бързо започва да образува клонове в цялата страна. Дружеството в Шумен е основано в същата 1895 година под името дружина. Пръв председател е Петър Драгулев.[1]
Дружеството участва активно в дейността на Организацията. На Втория (декември 1895),[3] Третия (ноември 1896),[4] Четвъртия (юни 1897)[5] и Шестия македонски конгрес (май 1899) делегат от Шуменското македонско дружество е Яков Янков.[6] На Седмия конгрес от 30 юли до 5 август 1900 година делегати са Ст. Подев и Никола Пракицов[7] и на Осмия конгрес от 4 до 7 април 1901 година делегати са Коста Дюкмеджиев и Панайот Кърджиев.[8]
След Първата световна война дружеството е възстановено като благотворително братство, част от Съюза на македонските емигрантски организации.[2] Делегати от братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Васил Симеонов, йеромонах Климент и Тасе Димитров.[9]
| Членове основатели на братството[10] | |||
|---|---|---|---|
| Име | |||
| Йеромонах Климент | |||
| П. Скопаков | |||
| Н. Урумов | |||
| Йордан Тренков | |||
| Димчо Илиев | |||
| Любо Димитров | |||
| Алексо Георгиев | |||
| Щерю Трънков | |||
| Спас Стоянов | |||
| Леон Георгиев | |||
| Коста Димов | |||
| Георги Ефтимов | |||
| Янко Йовчев | |||
| Христо Радев | |||
| Марко Милев | |||
| Костадин Груев | |||
| Манчо Дръндаров | |||
| Янко Спасов | |||
| Никола Герчев | |||
| Милю Василев | |||
| Цветан Сърбинов | |||
| Константин Танев | |||
| Иван Софрониев | |||
| Никола Плевнелиев | |||
| Атанас Найденов | |||
| Илия Костов | |||
| Никола Костов | |||
| Младен Даскалов | |||
| Тома Димитров | |||
| Борис Ноев | |||
| Васил Димов | |||
| Тодор Георгиев | |||
| Милю Павлов | |||
| Панчо Дебърлиев | |||
| Атанас Димитров | |||
| Николай Ангелов | |||
| Иван Димитров | |||
| Димитър Ангелов | |||
| Коста П. Бакалов | |||
| Янко П. Бакалов | |||
На 7 декември 1924 година на общо годишно заседание на братството е решено да носи името Македонско благотворително братство „Поручик Мутафов“. В настоятелството му влизат Юрдан Тренков (председател), Коста Танев (подпредседател), Кирил Груев (секретар), Тома Димитров (касиер), а съветници са Милю Василев, Никола Плевнелиев и Иван Софрониев.[11]
В 1925 година ръководството на братството включва: председател – Йордан Тренков, подпредседател – Коста Танев, секретар – Димчо Илиев, касиер – Тома Димитров и съветници са Милю Василев, Иван Софрониев, Никола Плевнелиев.[12]
На 29 март 1941 година в ръководството му влизат Коста Танев, Димчо Вангелов Илиев, Емил Христов Георгиев, Паскал Костов Паскалев, Спиро Коста Танев, Ангел Андреев Бекяров, Любен Атанасов Димитров, Владимир Ив. Софрониев, Никола Ангелов Йоргов и Васил Янков Николов.[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Генадиев, Генади, Ангел Ангелов. Организиране на варненските бежанци в дружества, комитети и братства, връзки и взаимоотношения с върховния комитет (1878 - 1912 г.) // Бежанците от Македония във Варна (сборник - I част). Варна, Спомоществовател: „Фондация Българи от Македония“, 2009. с. 50.
- ↑ а б „Погромът над бежанските организации на българите от Македония“, Съюз на македонските организации, 2009 г., архив на оригинала от 28 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101128131633/http://podkrepa.net/media/broshuran2.pdf, посетен на 10 май 2010
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106-107.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 623.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ II (89). София, СМЕО, 19 декември 1924. с. 3.
- ↑ Македонско Благотворително Културно-Просветно Братство "Поручик Мутафов" - "Устав на Македонското Благотвор. Културно Просветно Братство "Поручик Мутафов" в гр. Шумен", Шумен, 1925 година // strumski.com. Посетен на 4 ноември 2023.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 623 – 624.
